Любомир Николов - Последната врата

Един час по-късно твоят малък отряд стои пред висока каменна арка насред блатата. Старият елф я посочва и се усмихва.

— Това е Устуримската врата. Не е онази, която търсите, инак отдавна да сме я отворили. Но все пак благодаря на съдбата, че ви доведе. Без вас двете ни племена щяха да се изтребят до крак, а мрачната сила щеше да се смее в онова зловещо капище под Химур-Ган. Вървете сега и дано да успеете в своето търсене.

Съпроводени от същата група елфи, вие тръгвате обратно към мястото, където сте заловени. Когато го достигате, водачът на патрула махва с ръка.

— Тук се разделяме с вас. Простете ни, ако сме били несправедливи. Във времена като днешните трудно се различава враг от приятел.

Мини на 50.

Неохотно се прибираш в тясната си стаичка зад работилницата. Лягаш си, но до късно не можеш да заспиш, защото из главата ти се въртят мисли за цирка. Дали ще успееш да посетиш утрешното представление?

Когато на следващия ден майсторът влиза в работилницата, ти го пресрещаш още от прага с молба за един грош.

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 168.

От 7 до 12 — попадаш на 205.

— Как да ти докажа? — тъжно отвръща Гилмориен. — Нямам нищо освен думата на елф, която доскоро се смяташе за по-чиста от изворна вода.

Струва ти се, че усещаш със самата си кожа колебанието на водача. Сега съдбата ще реши всичко.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 4 — мини на 127.

От 5 до 8 — продължи на 265.

От 9 до 12 — прехвърли се на 22.

Общата зала на хана е задимена и шумна. Около голямата дъбова маса са насядали десетина едри мъже с чаши вино и пиво. Увлечени в няколко разговора едновременно, те почти не ти обръщат внимание. Само дебелият мустакат ханджия те забелязва още от вратата и дотичва насреща ти.

— Какво ще обичате, млади господине?

— Трябва ми храна за из път — отговаряш ти. — Хляб, сирене, шунка, сушена риба, варени яйца… каквото се намери, стига да е повечко.

Ханджията пъргаво изчезва през задната врата и не след дълго се завръща с претъпкана вехта торба.

— Готово, млади господине. Изпълних всичко точно както наредихте, даже си позволих да прибавя малко ябълки и няколко глави лук. Е, хайде сега да ми платите. Чисти сметки — добри приятели, както се казва, хе-хе-хе…

Поемаш торбата от ръцете на гостилничаря и изваждаш кесията си. С какво ще му платиш?

С една златна монета — мини на 157.

С шепа медни грошове — продължи на 152.

Бавно поклащаш глава.

— Не, безнадеждно е. Нищо няма да излезе…

От гърдите на таласъма се отронва тежка въздишка.

— Аз съм виновен — горчиво изрича той и се тупва с юмрук по главата. — Глупак съм! Глупак и невежа! Ако знаех повече букви…

Джуджето пристъпва към него и го потупва по рамото.

— Не си виновен. Ти все пак знаеше нещо. А аз не мога да разчета дори една буква от писмеността на собствения си народ.

Усещаш, че унинието обхваща цялата група, затова побързваш да отклониш разговора от неприятната тема.

— Е, приятели, накъде ще продължим сега?

Вместо отговор всички погледи отново се отправят към тебе. От бягството насам непрекъснато си поемал ролята на ръководител и по всичко личи, че така ще продължи и занапред.

Ако още не си опитвал да отвориш Първата врата и желаеш да го сториш сега, мини на 188.

Ако искаш да излезете от залата през малката вратичка в левия ъгъл, прехвърли се на 28.

Ако смяташ, че е най-добре да се върнете обратно към хоризонталното разклонение, продължи на 40.

Докато слизате по стръмния път, луната постепенно се показва иззад хоризонта и облива с бледи лъчи равнината под вас. Сред синкавия сумрак в низината отляво примигват светлинките на Фелсбург.

Внезапно Гилмориен спира.

— Какво е това? — възкликва той и посочва напред.

Под лунното сияние забелязваш край пътя една дребна, прегърбена фигура. Предпазливо пристъпваш напред.

— Бъди милостив, страннико — раздава се в нощната тишина треперещ, немощен глас. — Подари нещо на един окаян несретник.

Сега разпознаваш слепия просяк, когото си срещнал край цирка. Ако желаеш да му дадеш една от златните си монети, прехвърли се на 10.

Ако предпочиташ да си спестиш парите, мини на 38.

Влачейки дългото брезентово наметало, тролът тромаво пристъпва към скалата. Обхваща я с грамадните си ръце, напъва се и я измества. Отзад наистина зее входът на мрачна пещера. Без да губите време, всички се втурвате навътре. Ти влизаш последен и като се озърташ през рамо, виждаш, че по клисурата тичешком се задават хора и кучета. Но вие вече сте в безопасност.