Любомир Николов - Последната врата

Ако продължиш да настояваш, прехвърли се на 233.

Оставяте разклонението назад и още няколко минути се изкачвате по спиралната стълба. Ала внезапно пътят ви е преграден от купчина камъни. Преди векове сводът се е срутил и сега няма начин да продължите напред.

Докато се колебаеш пред тази преграда, тролът леко те потупва по рамото.

— Остави това на мене. Набързо ще разчистя всичко.

Оглеждаш масивната му фигура и кимваш. Разбира се, за такъв великан не е трудно да разчисти падналите камъни. Въпросът е друг — дали отвъд срутването ще намерите изход.

Ако искаш тролът да пробие път напред, мини на 180.

Ако предпочиташ да се върнете и да проверите разклонението, мини на 125.

Внезапно в залата настава тишина. Обзет от лошо предчувствие, ти се обръщаш и виждаш, че всички клиенти са вперили погледи в ръката на ханджията. Един по един мъжагите се изправят и пристъпват напред.

— Дай това! — грубо нарежда единият, обрасъл с буйна рижа брада.

Ханджията покорно протяга ръка. Опитваш да се измъкнеш към вратата, но двама едри мъже те сграбчват за лактите.

— Злато… — промърморва червенобрадият, разглеждайки внимателно монетата. — Старо злато, разбирам ги тия работи. И нещо е изписано от едната страна. Хей, кой умее да чете рунически надписи?

— Аз мога! — обажда се един от мъжете и поема монетата. — Пише, че е сечено… сечено… в Баратулия!

Червенобрадият те оглежда свирепо.

— Баратулия! Така значи… Е, момченце, сега ще ни кажеш откъде взе тази монета. И по-бързо, инак ще се наложи да ти пъхнем краката в огнището. Много полезна процедура, развързва езика и на най-мълчаливите!

— Ама господа, недейте така… — плахо се намесва ханджията.

— Млъквай, глупако! — грубо го прекъсва брадатият. — Забрави ли какво разправяше онзи с железните гривни, дето мина оттук снощи? Някакъв хлапак бил открил съкровищата на Баратулия. И както гледам, май ни излезе късметът…

Оглеждаш се отчаяно. Нямаш никаква възможност за бягство. С кого си дошъл в „Желязната корона“?

С Арнир — мини на 224.

С Гилмориен — продължи на 197.

С Банун — прехвърли се на 189.

С Шургуп — отгърни на 210.

Нямаш придружител — попадаш на 181.

Преводът ти е погрешен! Странно как успя да сбъркаш, след като разчете първия ред съвсем точно? Ако си стигнал дотук с налучкване, по-добре ще е да се откажеш, защото занапред няма да има готови отговори.

И тъй, ако отново се опиташ да разчетеш надписа, върни се на 245.

Ако признаеш, че не можеш да се справиш, продължи на 142.

— О, човешка дързост! — възкликва елфът. — Благословия и проклятие на вашия род! Нямам време за спорове, човече. Решавай бързо — или приеми предложението ми, или ще го оттегля, защото повече отстъпки не мога да направя.

Ако приемеш предложението, мини на 150.

Ако държиш на своето, продължи на 167.

Без повече да се бавите, хуквате един след друг през мрака. Откъм тъмната грамада на цирка ви догонва свирепият рев на Тибур:

— Ще ви открия, негодници! Непременно ще ви открия! Има да съжалявате, че сте разгневили Тибур, ловеца на тролове!

Вместо да ви спре, заканата удвоява силите ви. Само след няколко минути достигате подножието на планината и поемате нагоре по стръмния склон.

Дори посред бял ден изкачването би било трудно, а сега на моменти е просто невъзможно. Грамадни скали често препречват пътя ви, в краката ви се заплитат жилави храсти, коварни сипеи ви принуждават да се връщате и да заобикаляте. Но въпреки всичко продължавате да се стремите все напред и напред — към свободата.

Не знаеш колко време е траяло бягството, но трябва да са минали поне два часа, когато най-сетне спирате да си починете между скалите. Всички дишате тежко — даже джуджето, чийто народ се слави със своята издръжливост.

Ненадейно от тъмнината долита шум на падащи камъчета. Скачаш на крака и свиваш юмруци, готов за схватка с преследвачите. Но вместо преследвачи от мрака се появяват… таласъмът и маймуната. Преди да се опомниш, таласъмът пъхва в ръцете ти зареден арбалет и самодоволно заявява:

— Вземи. Да видиш, че и от таласъм има полза. Задигнах това от Тибур. Май се канеше да ти надупчи кожата, обаче аз му обърках плановете.

Оглеждаш арбалета. Стабилно оръжие със стоманен лък и кух приклад, в който има още четири тежки железни стрели. Добре би било да го задържиш, но разбираш, че при бягството тежестта му ще ти пречи.