Любомир Николов - Последната врата

— Открих! Тези плочи се движат!

Веднага изтичваш към него. Наистина, две от плочите в ъгъла на площадката поддават при натиск. Около тях е издигнат правоъгълен бордюр, навярно за да не бъдат настъпени случайно. По всичко личи, че тези две плочи управляват някакъв скрит механизъм.

Ако искаш да натиснеш една от тях, мини на 280.

Ако не искаш да рискуваш и предложиш да се изкачите нагоре по спиралната стълба, мини на 136.

Когато спирате пред купчината камъни, тролът лекичко те измества настрани и протяга ръце.

— Отдавна трябваше да свършим тая работа. Но не се безпокой, след малко пътят ще е свободен.

Мини на 180.

Слизането надолу не е особено трудно. Малко след полунощ минавате край светещите прозорци на хана „Желязната корона“ и продължавате към Големия кръстопът.

Прехвърли се на 115.

— Дали ще налучкаме пътеките в мрака? — усъмнява се Банун.

— Не бой се! — весело отвръща Гилмориен. — Няма на света горска пътека, която да заблуди един елф.

— Или таласъм — добавя Шургуп. — Пък и луната скоро ще изгрее.

В близката борова горичка откършвате няколко смолисти клона и с тези импровизирани факли се отправяте нагоре по склоновете над прохода. Луната наистина скоро изгрява. Пътеките, по които ви води Гилмориен, са полегати и гладки. Впрочем, това не е единствената помощ на елфа за групата. От време на време той започва да пее тиха, нежна песен, чиито звуци ободряват сърцата ви и прогонват умората. Но въпреки всичко, когато луната залязва няколко часа по-късно, се налага да спрете за почивка. Гилмориен отново намира закътана поляна недалече от пътеката.

— Запалете огън и подремнете край него — предлага той. — Аз ще стоя на стража. Ние, елфите, рядко се нуждаем от сън.

Ако се съгласиш, мини на 31.

Ако смяташ, че ще е по-добре да останеш буден, докато другите спят, отгърни на 114.

Нетърпеливо махваш с ръка.

— Не сега! Трябва да се спасяваме!

Мини на 160.

Вървите едва от няколко минути по горските пътеки, когато вождът намалява крачка и се обръща към теб.

— Наближаваме.

— Толкова скоро? — изненадваш се ти.

Елфът отново се усмихва.

— Не всичко в тази гора е такова, каквото изглежда. Ако искаш, наречи го магия, но без водач ти би се лутал с дни по тези пътеки, без да стигнеш до никъде. Затова хората рядко се осмеляват да влязат в Елоида. Хайде, ела.

Ниско сплетените клони на дърветата се разгръщат и пред вас се разкрива просторна поляна. Но още от пръв поглед онова, което виждаш на нея, изпълва сърцето ти с печал. Поляната е обрасла с тръни и бодливи храсти. В центъра й се издига висока скала, покрита с наметало от тъмнозелен бръшлян. Веднага различаваш върху нея големия правоъгълник на вратата, но полираният камък е напукан и прашен.

— Рядко идваме тук, защото гледката носи само скръб за моя народ — тихо изрича вождът. — Уви, мрачни времена настанаха и древната светлина бавно гасне. Преди години злото от Черните скали успя да поквари неколцина от нас. Елф се изправи срещу елфа с оръжие в ръка и на тази поляна се проля невинна кръв. Това завинаги унищожи магията на вратата.

— Непоносима гледка — въздъхва Гилмориен.

— Така е — кимва вождът. — Е, приятели, видяхте каквото искахте. Да си вървим сега. Трябва да отпочинете добре, ако наистина сте тръгнали да търсите Последната врата.

Мини на 184.

Мини на 158.

Киселото ти настроение се влошава с всяка изминала минута. Накрая не издържаш и избухваш:

— Край! Омръзна ми! Банун!

Тролът рязко спира на място и се обръща. Стреснатата му физиономия е толкова комична, че при други обстоятелства ти би се разсмял с глас. Но сега само се навъсваш още повече.

— Марш най-отзад! Арнир ще ни води!

Банун безропотно отстъпва към края на колоната. Усещаш неодобрителните погледи на останалите, но се правиш, че не ги забелязваш.

Мини на 225.

Гледката в хана не ти е харесала, затова през целия обратен път се оглеждаш през рамо. Мъчи те лошо предчувствие. Когато стигаш при групата, решително казваш:

— Да се махаме! Ще хапнем по-късно, като стигнем до Големия кръстопът.

Никой не възразява и групата с бърза крачка се отправя напред.

Мини на 115.

След четвърт час представлението приключва. Публиката се отправя към изхода. Унесен в мисли, ти оставаш сред последните.