Любомир Николов - Последната врата

По пътя на юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143 143 Докато слизате по стръмния път, луната постепенно се показва иззад хоризонта и облива с бледи лъчи равнината под вас. Сред синкавия сумрак в низината отляво примигват светлинките на Фелсбург. Внезапно Гилмориен спира. — Какво е това? — възкликва той и посочва напред. Под лунното сияние забелязваш край пътя една дребна, прегърбена фигура. Предпазливо пристъпваш напред. — Бъди милостив, страннико — раздава се в нощната тишина треперещ, немощен глас. — Подари нещо на един окаян несретник. Сега разпознаваш слепия просяк, когото си срещнал край цирка. Ако желаеш да му дадеш една от златните си монети, прехвърли се на 10 . Ако предпочиташ да си спестиш парите, мини на 38 . .

Мини на 158.

Джуджето се усмихва победоносно и засуква мустак.

— Личи си, че имаш ум в главата — заявява то. — По-добър избор не можеше да направиш.

Със сърдито мърморене таласъмът минава най-отзад. Отново се подреждате в колона и продължавате надолу по тунела. Скоро забелязваш, че с всяка крачка той става все по-широк. Стените му вече не са заоблени, а гладки, сякаш изсечени от човешка ръка. Да, наистина е така! Отпред се появява висока каменна арка, покрита с някакви непознати писмена. Каните се да навлезете под нея, когато джуджето вдига ръка и нарежда:

— Никой да не мърда!

— Какво има? — пита елфът.

Джуджето посочва арката.

— Виждате ли онова там? Това е таен знак, оставен от строителите. Сега трябва да вървим един по един, на разстояние десет крачки.

— Защо да се разделяме? — тревожно питаш ти.

— О, човешка глупост! — възмутено възкликва джуджето. — Много просто! Този проход е бил сътворен от моя народ. А вие, алчните хора, винаги сте ни преследвали. Затова някъде напред има капани и онзи, който не е разбрал надписа, непременно ще падне в тях.

Вече всичко е ясно. И все пак ти продължаваш да се колебаеш. Ами ако самият надпис е капан? Твърде лесно би било да ви победят един по един, след като се разделите.

Ако послушаш джуджето, мини на 7.

Ако предпочиташ да вървите близо един до друг, мини на 71.

Джуджето важно застава насред поляната, прокашля се и започва с бавен, тържествен глас:

— Знаете, че без великата сръчност и дълбоките знания на моя народ елфите не биха могли да създадат магическите врати. Затова ако искате мнение от мен, бих предложил да тръгнем по планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган. Чувал съм, че там все още живеят джуджета. Може би те ще ни помогнат да узнаем нещо повече, макар че…

Арнир се поколебава и не довършва.

— Говори — насърчаваш го ти.

— Е, добре — кимва джуджето. — Ако искате да бъда напълно откровен, ще ви кажа, че не вярвам в успеха. Откъде накъде решихме изведнъж, че ще открием Последната врата? Не ставайте наивни, приятели мои, това не ви е неделна разходка. Вратата може да е на хиляди километри от тук, може да я търсим с години и пак да не успеем. Уви, много бих искал да греша, но не вярвам някой от вас да оспори доводите на разума.

— Аз ще ги оспоря — раздава се звънкият глас на елфа. — Защото сега трябва да слушаме не разума, а сърцето. И сърцето ми говори следното: в този свят има сили, далеч по-могъщи и мъдри от всички нас. Помислете само: събирал ли се е някога отряд като нашия — човек, джудже, елф, таласъм и трол? За подобни дружини разказват само най-старите предания и това винаги е ставало, за да бъде извършен някакъв велик подвиг. Помислете и за още нещо — в самото начало на бягството ние открихме древната Баратулия, която и хора, и джуджета търсят от векове насам. Случайност, би казал гласът на разума. Ала сърцето ми говори друго и аз вярвам, че ние сме избрани да открием Последната врата.

Арнир поклаща глава, без да крие съмнението си.

— Може и да си прав. Във всеки случай по-добре ще е да вярваме в нещо, отколкото да провесваме носове още в началото на пътя. Е, аз ви казах своето мнение, а нататък решавайте вие.

Ако вече си готов да избереш посоката, мини на 23.

Ако все още не си изслушал останалите, избери кого искаш да чуеш:

Гилмориен — отгърни на 74.

Шургуп — продължи на 101.

Банун — прехвърли се на 120.

Публиката ахва, когато те вижда да излизаш на арената срещу огромното чудовище.

— Ето че се намери храбрец, дами и господа! — възкликва Тибур. После гласът му става насмешлив. — Е, млади момко, хайде да те видим!

Честно казано, примираш от страх, но се стараеш да скриеш това. Правиш крачка срещу трола. Изведнъж двете грамадни ръце те сграбчват и те повдигат високо във въздуха.