Любомир Николов - Последната врата

Надаваш отчаян вик, но в следващата секунда с изненада откриваш, че тролът те държи съвсем леко. Сетне чуваш край ухото си глух, дрезгав шепот:

— Не бой се, приятел! Всичко е само комедия. Хайде, удряй ме!

Замаян от изненада, ти замахваш с юмрук срещу гърдите на трола. И веднага изохкваш, защото имаш чувството, че си ударил скала. Но гласът ти е заглушен от свирепия рев на трола. Чудовището те изпуска на арената и отскача назад.

Няколко минути двамата старателно разигравате бой. Изглежда, че комедията е убедителна, защото откъм публиката долитат изплашени писъци и насърчителни викове. Накрая тролът ти прошепва:

— А сега падай!

Грамадната ръка замахва насреща и щом те докосва, ти се търкулваш на арената. Тролът връхлита към теб, но в това време Тибур изскача на пътя му и размахва камшика си. Чудовището спира като вкаменено.

— Да благодарим на храбрия доброволец! — провиква се Тибур. — Но както видяхте, дами и господа, храбростта нямаше да му помогне. Без моята намеса това свирепо чудовище щеше да го разкъса на парчета.

Докато Тибур извежда трола зад кулисите, ти ставаш и се вмъкваш между зрителите. Представлението продължава.

Мини на 178.

Свадливият тон на старото джудже те е подразнил, но ти се покланяш и отговаряш учтиво:

— Говори се, че джуджетата били избухливи. Чувал съм обаче и за великите достойнства, с които са надарени: мъдрост, любезност, великодушие и гостоприемство. Затова се осмелявам да вярвам, че една смирена молба ще бъде посрещната доброжелателно.

Старото джудже те гледа със зяпнала уста.

— Какво рече?

— Разбирам, достопочтени, че си загрижен за своя народ — продължаваш ти със същия благ тон. — Понякога си длъжен да криеш истината въпреки дълбоката си честност. Но нещо ми подсказва, че под Уруг-Ган има една от магическите врати. Позволи да я видим. Заклевам се, че след това веднага ще си тръгнем и никому няма да разкрием тайната.

Джуджето изведнъж се усмихва.

— Ах, човешко сладкодумие… Добре, тъй да бъде. Прав си, тук вътре има врата, но не е позволено да я видят чужди очи. Нека влезе твоят спътник. Той ще ти потвърди, че вратата не е онази, която търсите. А сега върви да изчакаш долу.

Мини на 105.

Въоръжен ли е елфът?

Да — мини на 272.

Не — продължи на 264.

Затаяваш дъх и натискаш плочата. Иззад парапета се раздава глухо скърцане. Изправяш се и пред очите ти се разкрива поразителна гледка. От дъното на пропастта една след друга започват да се издигат огромни каменни колони с разширени плоски върхове. Когато достигат нивото на площадката, те се съединяват като мост, водещ към една широка пещера в отсрещната скална стена.

— Чудесно! — провиква се джуджето. — Ето че открихме изхода. Следвайте ме!

— Почакай! — спира го таласъмът. — Не искам да те обидя, но мисля, че съм по-лек от тебе. А тия стари камънаци ми се струват нестабилни. Нека да мина пръв.

— Глупости! — възразява джуджето. — Моят народ умее да строи. Ако искаш, мога и танц да ти изиграя на средата на моста!

Таласъмът е готов да замълчи. Ако се намесиш и кажеш, че според теб той има право, мини на 208.

Ако оставиш джуджето да води групата, мини на 221.

За щастие не сте загубили много време и скоро се озовавате отново на Големия кръстопът. Накъде ще тръгнете?

На юг, към Стария разклон — мини на 222.

На изток, към Устуримските блата — продължи на 201.

На север, към Химурганския проход — попадаш на 242.

Провери шанса си, като посочиш едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 3 — мини на 106.

От 4 до 9 — попадаш на 252.

От 10 до 12 — прехвърли се на 66.

През целия ден почивате в горичката, като се редувате да стоите на стража, но до вечерта всичко минава без произшествия. Когато над равнината се спуска здрач, ти повеждаш отряда на изток. Скоро изгрява луната и в нейните бледи лъчи пътят се простира напред като безкрайна сива лента. По някое време забелязваш отляво разклонението за Фелсбург. Трудно ти е да повярваш, че съвсем неотдавна си бил там — един обикновен чирак в обущарска работилница.

Малко преди полунощ пред вас проблясват водите на Устуримските блата. В далечината на изток лунното сияние огрява мрачните силуети на древни развалини.

Наближили сте блатата откъм западния им край. Ако решиш да навлезеш навътре от тази страна, мини на 229.

Ако искаш да заобиколиш и да навлезеш от източната страна, продължи на 216.