Любомир Николов - Последната врата

Използваш момента, за да изскочиш навън, без да забравиш претъпканата борба. От хана продължават да долитат свирепи крясъци. До днес не си виждал разлютен таласъм и трябва да признаеш, че гледката е забележителна… стига да не си жертва на неговата ярост.

След минута Шургуп и маймуната се появяват на прага.

— Да изчезваме преди да са се опомнили! — подвиква таласъмът. — Взехме им страха, но няма да е задълго.

Мини на 44.

Таласъмът отказва да се катери и заедно с маймуната се шмугва нейде между скалите. Елфът енергично започва катеренето. След него поемаш ти, после джуджето. Но потерята вече ви настига. Стрели свистят из въздуха и отскачат от скалите. Една от тях се забива в ръката ти. С вик политаш надолу… и животът ти завършва в подножието на скалната стена. Никога не ще узнаеш дали другите са успели да се спасят.

Продължавате напред, но скоро и ти започваш да усещаш тежкия мирис на пушек.

— Въглищари — тъжно казва Гилмориен. — Хората се нуждаят от гориво за своите пещи и гората ще им го даде… ала завинаги ще остане без душа. Елате, приятели. Сърцето ми усеща накъде да търся. Уви, усеща и още нещо — че там ни чака скръбна гледка.

Без колебание елфът ви повежда през сенките на гората, прорязана от множество коловози. На всяка крачка срещате пънове и просеки. Дърварските секири са отворили в Дениарда неизлечими рани. Сега разбираш, че Гилмориен е прав. Хората са завладяли гората… и в своята сляпа алчност са я лишили от душа.

На една широка поляна Гилмориен спира и посочва напред.

— Ето, тук трябва да е. Дотук ме доведе сърцето.

Под лунното сияние различаваш останките от висока скала. Някога част от нея е била полирана до блясък и обградена с изящно изваяна рамка, но днес това едва се различава. Скалата е разбита, разкъртена — навярно от нея са вадили камъни за строителство.

Дълбоко покрусен, ти се оглеждаш. Накъде ще поведеш своя отряд?

Към Големия кръстопът — мини на 199.

През гората към Стария разклон — продължи на 241.

Унило напускаш цирка, изпроводен от подигравките на едрия мъжага. Ако това е първата вечер, мини на 139.

Ако е втората вечер, мини на 118.

Сякаш стреснат от сън, елфът рязко вдига арбалета. Тетивата звънва като струна, стрелата процепва въздуха… и ръката на Тибур те изпуска. Когато се обръщаш, ловецът на тролове лежи в подножието на Последната врата. Върху лицето му е застинало изражение на неописуема изненада.

Мини на 231.

Ако имаш арбалет и искаш да простреляш Тибур, прехвърли се на 278.

В противен случай попадаш на 203.

Изборът ти се оказва неуспешен. Още при първия опит да навлезете в източния край на блатата, от гъстите тръстики върху вас се посипват копия. Само по чудо никой не е засегнат, но посрещането говори красноречиво. Без колебание повеждаш отряда си по обратния път.

Ако желаеш да навлезеш в Устуримското блато откъм западния край, мини на 229.

Ако предпочиташ да се върнеш към Големия кръстопът, продължи на 244.

Мълчанието става все по-тягостно. Никой не се осмелява да излезе на арената. Накрая Тибур махва с ръка и извежда трола зад кулисите. Представлението продължава.

Мини на 178.

Арнир въздъхва, но не възразява повече и те повежда към подножието на скалната стена. Погледнати отблизо, пукнатините наистина се оказват прикрито стълбище, което плавно се изкачва нагоре. Поемате по тях и след минута достигате входа на пещерата.

Когато очите ти привикват към полумрака, ти различаваш, че напред тунелът постепенно се разширява, но двайсетина крачки по-навътре го прегражда здрава каменна стена, висока около три метра. Върху стената е застанало прегърбено от старост джудже. Досещаш се, че това трябва да е тукашният вожд, защото белите му одежди са отрупани с украшения от злато и скъпоценни камъни.

— Добре дошъл, братко — обръща се старото джудже към Арнир. — Но твоите спътници не са добре дошли и се питам имаш ли ум, та ги водиш насам. Елф бихме могли да приемем, обаче другите… Трол, човек, таласъм… Кажи им да се махат, преди да сме се разгневили!

Арнир вдига ръка.

— Не ги съди строго, достопочтени! Те са мои приятели.

— Тъй ли? Странно приятелство… Добре, изборът си е твой. Щом им желаеш доброто, нека си вървят и повече да не ни досаждат.

— Няма да ви досаждаме — намесваш се ти. — Искаме само една малка услуга. Търсим Последната врата и…