Любомир Николов - Последната врата

Престарялото джудже се задавя от гняв.

— Последната врата ли? Няма я тук! Марш! Вървете си! Натрапници проклети! Хора! Таласъми! Да не сте посмели да припарите навътре! Никаква врата няма тук! Вън, навлеци с навлеци!

Ако тази сутрин си се събудил в добро настроение, мини на 196.

Ако настроението ти е кисело, продължи на 164.

Мини на 158.

Отминавате „Желязната корона“ и продължавате напред, но единството на групата окончателно се разпада. Караниците и взаимните обвинения се разгарят все по-силно. Призори свадата достига връхната си точка и Шургуп заявява, че повече не иска да има нищо общо с вас. Скоро след него от групата се отделя и джуджето.

По изгрев слънце при теб е останал само Гилмориен.

— Провалихме се, приятелю — тъжно поклаща глава елфът. — Излишно е да продължаваме търсенето. Сторихме каквото можахме, но старите вражди се оказаха по-силни от нас. Сбогом.

И той изчезва в близката горичка.

Дълго седиш край пътя. Накрая ставаш и се отправяш към Големия кръстопът. Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш във Фелсбург.

Мини на 61.

Джуджето изпепелява таласъма с презрителен поглед и решително се отправя по моста. След него тръгваш ти. Но само след десетина крачки събитията показват, че си сгрешил. Изведнъж една плоча се строшава с пукот под краката на вашия водач. Джуджето надава отчаян писък и полита надолу. Без колебание се хвърляш да му помогнеш, ала пропуканият мост не издържа тежестта ти. Раздава се трясък и ти на свой ред рухваш към дъното на пропастта.

Дългият нощен преход ви извежда на Стария разклон. Развиделява се, но пътят все още е пуст. Накъде ще се насочите?

Към Тибир-Ган — мини на 251.

Към Алад-Ган — прехвърли се на 273.

Джуджето приема решението ти като лична обида.

— Добре де — заявява то. — Щом си решил да се доверяваш на тая проклета твар, вече не отговарям за нищо.

Със сърдито мърморене джуджето минава най-отзад. Елфът също изглежда недоволен, че сега ще трябва да върви след таласъма и маймуната. Но така или иначе решението вече е взето.

Продължавате надолу по тунела. Скоро забелязваш, че с всяка крачка той става все по-широк. Стените му вече не са заоблени, а гладки, сякаш изсечени от човешка ръка. Да, наистина е така! Отпред се появява висока каменна арка, покрита с някакви непознати писмена. Вече навлизате под нея, когато джуджето надава вик:

— Спрете! Нито крачка напред!

Стреснато спираш, но предупреждението е дошло прекалено късно. Камъкът под краката ти изчезва и ти политаш в мрачна бездна. Няколко секунди по-късно загиваш, смазан от падането на дъното на подземната пропаст.

Внезапно вратата се разтваря с трясък и в залата отеква яростен вик:

— Пуснете го! Веднага го пуснете!

Мъжете стреснато обръщат глави. На прага е застанал Арнир с някакъв кол в ръцете.

— Джудже… — промърморва червенобрадият. — Какво ви казвах! Онова за Баратулия ще излезе истина. Хванете го!

Опитваш да се изтръгнеш от хватката на разбойниците, но двамата те държат здраво. Останалите се хвърлят към вратата. Арнир ги посреща с град от удари, сетне всички се скупчват върху него.

Схватката трае само минута или две, но ти се струва, че е минала цяла вечност. Когато мъжагите се отдръпват, джуджето лежи неподвижно на пода сред локва кръв, а от гърдите му стърчи дръжката на нож. Храбрият Арнир е загинал в безнадеждния опит да те спаси.

Мини на 246.

Не знаеш дали се дължи на щастливия случай или на зоркия поглед на Арнир, но само след десетина минути джуджето спира и посочва нагоре към скалната стена.

— Тук е!

Отправяш поглед нататък и не забелязваш нищо особено. Гладката канара е пресечена косо от няколко пукнатини. На двайсетина метра височина се тъмнее тясна пещера — и това е всичко.

— Сигурен ли си? — недоверчиво питаш ти. — Не виждам нищо.

— Разбира се, че няма да виждаш — ухилва се Арнир. — От хилядолетия насам моят народ строи потайни градове в скалите и това майсторство е стигнало до съвършенство. Но има тайни знаци, известни само на посветените. Мислиш ли, че ония пукнатини са естествени? Нищо подобно! Долните всъщност са замаскирана стълба, а ония над входа се пресичат във формата на звезда, забелязваш ли? Това е един от знаците… Е, добре, изчакайте ме тук. Аз отивам да поговоря с местните обитатели.

Ако се съгласиш с Арнир, мини на 105.