Любомир Николов - Последната врата

Докато слизате по стръмния път, луната постепенно се показва иззад хоризонта и облива с бледи лъчи равнината под вас. Сред синкавия сумрак долу се простира гората Елоида, черна като необятно бездънно езеро.

— Хей, Гилмориен — обажда се Арнир. — Няма ли наоколо някое от твоите места за отдих, та да поспим до сутринта?

— И да имаше, не бих ви го показал — сериозно отговаря елфът. — Още сме прекалено близо до Химур-Ган. Пък и по-добре ще е да пътуваме нощем, когато няма опасност да ни забележат. Кураж, приятели! Ще почиваме в Елоида.

И той запява една от своите магически песни, която ви кара да забравите умората.

Под светлината на пълната луна слизането не ви затруднява. Макар и отдавна занемарен, пътят е сравнително равен. След няколко прехода, прекъсвани от кратки почивки, най-сетне достигате равнината. Тук пътят се отклонява на юг, за да заобиколи Елоида.

— Напред — подканва ви Гилмориен. — Усещам, че мястото за отдих е наблизо.

Наистина, след десетина минути промъкване през гъстата гора групата излиза на малка поляна, обрасла с висока, мека трева. Изтощени от дългия път, всички се просвате на земята.

— Почивайте без страх — казва Гилмориен. — Тук злото не може да ни достигне.

Ако му вярваш и заспиш без опасения, мини на 52.

Ако смяташ, че ще е по-добре да останеш на стража до разсъмване, продължи на 8.

Доволен от твоя избор, таласъмът полага всички усилия да ви води по най-стабилните места на мочурището. За основната част от групата това е достатъчно, дори Гилмориен неохотно признава, че не би се справил по-добре. Само грамадният трол среща непрекъснато затруднения — там където вие нагазвате до глезени, той затъва до колене и често се налага да го изчаквате докато се измъкне от дълбоката тиня.

Внезапно Гилмориен вдига ръка.

— Спрете!

— Какво има? — недоволно се обръща Шургуп.

— Не виждаш ли пречупените тръстики? — посочва напред елфът.

Таласъмът вдига рамене.

— Не съм сляп. Разбирам от блата не по-малко от теб. Наскоро са минавали хора или животни… по точно не бих могъл да кажа, защото тинята е заличила следите.

— Не са хора — твърдо казва Гилмориен. — Елфи са били. Тръстиките са пречупени по особен начин. Така оставяме знаци, които разбират само посветените. Ето какво означават: неотдавна по тази пътека са минали елфи и нещо ги е разтревожило много сериозно. При това положение смятам, че ще е най-добре аз да мина начело на колоната.

Ако се съгласиш с Гилмориен, мини на 258.

Ако предпочиташ Шургуп да продължава да ви води, прехвърли се на 270.

В кристалния утринен въздух Уруг-Ган изглежда съвсем близко — сякаш можеш да протегнеш ръка и да го докоснеш. Но разстоянията мамят. Час подир час вървите по билото и върхът пред вас се издига все по-високо в небето, но подножието му си остава все тъй далечно. Едва около пладне напускате горите и излизате сред безредните купища скали под непристъпните зъбери на Уруг-Ган.

— Дотук беше моето водачество — казва Гилмориен. — Сега е ред на някой, който познава голите камъни по-добре от мен.

Самото предложение на елфа определя двамата кандидати — Банун и Арнир. Кого от тях ще избереш за водач?

Трола — мини на 204.

Джуджето — продължи на 225.

Първият ред на надписа се състои от седем знака:

(клише — ГАРУНАС)

За да се опиташ да ги разчетеш, отгърни в края на книгата, където ще намериш значението на всяка буква от елфическата азбука. Ако успееш да разшифроваш този първи ред, мини на 282.

Ако се откажеш, продължи на 142.

С отдалечаването от Хаймелсдорф следите от човешка дейност постепенно изчезват. Гората отново става гъста, почти непроходима. За щастие Гилмориен уверено ви води все напред. Под първите лъчи на зората твоят малък отряд излиза точно край Стария разклон. Накъде ще продължите?

Към Тибир-Ган — мини на 251.

Към Алад-Ган — прехвърли се на 273.

Утрото ви заварва на планинския склон, недалече от Баратулия. Откривате познатото място за отдих и прекарвате деня там, а когато отново се свечерява, излизате на прохода. Накъде ще се отправите?

По планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган — мини на 172 172 — Дали ще налучкаме пътеките в мрака? — усъмнява се Банун. — Не бой се! — весело отвръща Гилмориен. — Няма на света горска пътека, която да заблуди един елф. — Или таласъм — добавя Шургуп. — Пък и луната скоро ще изгрее. В близката борова горичка откършвате няколко смолисти клона и с тези импровизирани факли се отправяте нагоре по склоновете над прохода. Луната наистина скоро изгрява. Пътеките, по които ви води Гилмориен, са полегати и гладки. Впрочем, това не е единствената помощ на елфа за групата. От време на време той започва да пее тиха, нежна песен, чиито звуци ободряват сърцата ви и прогонват умората. Но въпреки всичко, когато луната залязва няколко часа по-късно, се налага да спрете за почивка. Гилмориен отново намира закътана поляна недалече от пътеката. — Запалете огън и подремнете край него — предлага той. — Аз ще стоя на стража. Ние, елфите, рядко се нуждаем от сън. Ако се съгласиш, мини на 31 . Ако смяташ, че ще е по-добре да останеш буден, докато другите спят, отгърни на 114 . .