Любомир Николов - Последната врата

Ненадейно някой те докосва лекичко по рамото. Стреснато се обръщаш и виждаш на две педи от себе си лицето на Гилмориен. Обзема те гняв.

— Какво търсиш тук? Нали ти казах…

— Ех, човече… — укоризнено прошепва елфът. — Та ти нямаш никакъв усет за гората! Не виждаш ли, че си избрал най-лошото скривалище? Ела малко по-настрани.

Ако приемеш предложението на Гилмориен, мини на 260.

Ако откажеш, прехвърли се на 263.

Бързо пролазваш под брезента и се озоваваш в менажерията. Очаквал си вътре да бъде тъмно, но те посреща изненада — откъм клетката на елфа долитат бледи лъчи. Между дланите му блести малко кълбо от безплътна светлина. Ахваш от изненада — та това трябва да е някоя от древните магии!

Приближаваш се до клетката и опипваш дебелата верига, на която виси катинарът. От пръв поглед разбираш, че без ключ няма да се справиш. Елфът те гледа мълчаливо. Дали разбира човешки език?

— Къде е ключът? — питаш го ти.

— Всички ключове са у Тибур — мелодично звънва в полумрака тихият отговор на елфа.

— И какво ще правим сега?

Преди елфът да отговори, в менажерията се раздава заканителен глас:

— Много просто, драги. Първо ще те пребия, а после ще те изхвърля навън!

Стреснато отскачаш назад, към дъното на менажерията. Пред тебе е застанал с ръце на кръста самият Тибур!

Отстъпваш още няколко крачки и усещаш зад гърба си железни решетки. Вече няма накъде да бягаш. Тибур заканително свива юмруци.

— Хайде идвай. Колкото повече се дърпаш, толкова по-зле за теб.

И в този момент зад гърба ти отеква дълбок, грубоват глас:

— Хей, приятел, освободи ме! Нека аз да се разправям с Тибур! Откога чакам такъв момент!

Това е гласът на трола. Трескаво се обръщаш и погледът ти пада върху ключалката на клетката. Направена е така, че може лесно да се отвори като пъхнеш пръст в тясна вдлъбнатина и натиснеш малко лостче. Самият трол не би могъл да го стори с грубите си ръчища, но за теб това е най-лесното нещо на света. Само че остава най-главният въпрос. Какво ще направи тролът, след като си разчисти сметките с Тибур? Дали няма да се заеме и с теб? Всички легенди твърдят, че троловете са зли и свирепи същества.

Решавай бързо.

Ако освободиш трола, мини на 227.

Ако не смееш да го пуснеш от клетката, мини на 122.

Изглежда, изборът ти е бил правилен, защото Гилмориен ви води по най-стабилните места на мочурището. За основната част от групата това е достатъчно, дори Шургуп неохотно признава, че не би се справил по-добре. Само грамадният трол среща непрекъснато затруднения — там където вие нагазвате до глезени, той затъва до колене и често се налага да го изчаквате докато се измъкне от дълбоката тиня.

Внезапно Гилмориен вдига ръка.

— Спрете!

— Какво има? — недоволно се обажда Шургуп.

— Не виждаш ли пречупените тръстики? — посочва напред елфът.

Таласъмът вдига рамене.

— Не съм сляп. Разбирам от блата не по-малко от теб. Наскоро са минавали хора или животни… по точно не бих могъл да кажа, защото тинята е заличила следите.

— Не са хора — твърдо казва Гилмориен. — Елфи са били. Тръстиките са пречупени по особен начин. Така оставяме знаци, които разбират само посветените. Ето какво означават: неотдавна по тази пътека са минали елфи и нещо ги е разтревожило много сериозно. Бъдете внимателни, приятели, и пазете пълна тишина. Боя се, че ни дебне опасност.

Мини на 258.

Пътят е безлюден, затова поемате риска да продължите по него и през деня. Около средата на утрото пред вас се извисява в целия си величав ръст самотният връх Тибир-Ган. Ала оттук нататък започва разочарованието.

През целия ден се катерите по стръмните чукари, без да обръщате внимание на умората. Надничате под всеки камък, във всяка пещера, зад всеки храст. Напразно. Когато наближава вечерта, всичките ти спътници са категорични: по склоновете на Тибир-Ган не е живял нито един от Вълшебните народи.

След една неудобна нощувка в подножието на върха вие отново се връщате към Стария разклон. Накъде ще продължите?

Към Алад-Ган — мини на 273.

Към Големия кръстопът — отгърни на 281.

Гилмориен като че иска да възрази нещо, но само поклаща глава и побягва начело на групата. И добре, че е така, защото миг преди да изскочите от закрилата на дърветата, елфът спира и размахва ръка.

— Не натам! Надолу! Надолу!

След няколко крачки разбираш какво има предвид. Между ниските клони забелязваш десетина въоръжени мъже от другата страна на гората — потерята е била разделена на няколко отряда!