Любомир Николов - Последната врата

Спасението ви е буквално въпрос на секунди. Тичешком се спускате в долния край на горичката, пропълзявате по тревистия склон и се укривате между две високи скали. Само след минута измежду дърветата над вас се появява и другата част от потерята, но вие вече сте на сигурно място.

След кратък разговор преследвачите продължават нагоре по склона. Изчаквате още малко и се връщате на поляната.

Мини на 9.

За жалост не си успял да разчетеш правилно надписа. Ако желаеш да продължиш с тази трудна задача, върни се на 240.

Ако смяташ, че не ще можеш да се справиш, мини на 142.

Наближава вечерта. Без пукната пара в джоба тръгваш към поляната, където е циркът. Плаче ти се от мисълта, че представлението скоро ще започне, а ти няма да можеш да го видиш. Остава само една възможност — да се промъкнеш отстрани под брезента.

Ако решиш да го сториш, мини на 109.

Ако отхвърлиш тази мисъл, мини на 118.

Първият, когото забелязваш на склона, е дребен, плешив мъж с протрити панталони и кърпена риза. Той размахва ръце като вятърна мелница и гневно крещи:

— Ама тоя е луд! Край! Повече не искам да имам нищо общо с него! Кой знае докъде ще ни мъкне!

— Така де, всеки си има работа — допълва друг преследвач, кльощав и дълъг като върлина. — Ако вземем да се мъкнем по чукарите за щяло и нещяло…

Пред очите ти вече се появява цялата потеря. В средата на групата Тибур също размахва ръце и се опитва да спре ту един, ту друг.

— Почакайте още малко! — кънти над склона гневният му глас. — Ще ги хванем! Непременно ще ги хванем, усещам го!

И в този момент сърцето ти се изпълва с леден хлад, защото усещаш, че съдбата обръща нова, мрачна страница. Вече знаеш какво ще се случи… и зловещото предчувствие се сбъдва.

Внезапно Тибур извръща глава. Погледът му плъзва между дърветата… и в същото време вятърът разлюлява клоните над главата ти. Един слънчев лъч те улучва като огнено копие. Виждаш свирепата радост, която се изписва по лицето на Тибур и разбираш, че си открит.

Страхът ти придава сили. Скачаш и хукваш като вятър обратно към полянката, където те чакат останалите. Трябва да бягате, преди да са ви заловили!

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — мини на 66.

От 7 до 12 — продължи на 106.

Въпреки неуспеха настроението на малкия ти отряд е бодро. Все пак сте открили една от магическите врати — тогава защо да не откриете и друга?

Обратният път ви отнема целия следобед. Малко след залез слънце вие излизате на Химурганския проход. Накъде ще се отправите сега?

На североизток, към гората Елоида — мини на 237 237 Докато слизате по стръмния път, луната постепенно се показва иззад хоризонта и облива с бледи лъчи равнината под вас. Сред синкавия сумрак долу се простира гората Елоида, черна като необятно бездънно езеро. — Хей, Гилмориен — обажда се Арнир. — Няма ли наоколо някое от твоите места за отдих, та да поспим до сутринта? — И да имаше, не бих ви го показал — сериозно отговаря елфът. — Още сме прекалено близо до Химур-Ган. Пък и по-добре ще е да пътуваме нощем, когато няма опасност да ни забележат. Кураж, приятели! Ще почиваме в Елоида. И той запява една от своите магически песни, която ви кара да забравите умората. Под светлината на пълната луна слизането не ви затруднява. Макар и отдавна занемарен, пътят е сравнително равен. След няколко прехода, прекъсвани от кратки почивки, най-сетне достигате равнината. Тук пътят се отклонява на юг, за да заобиколи Елоида. — Напред — подканва ви Гилмориен. — Усещам, че мястото за отдих е наблизо. Наистина, след десетина минути промъкване през гъстата гора групата излиза на малка поляна, обрасла с висока, мека трева. Изтощени от дългия път, всички се просвате на земята. — Почивайте без страх — казва Гилмориен. — Тук злото не може да ни достигне. Ако му вярваш и заспиш без опасения, мини на 52 . Ако смяташ, че ще е по-добре да останеш на стража до разсъмване, продължи на 8 . .

На юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143 143 Докато слизате по стръмния път, луната постепенно се показва иззад хоризонта и облива с бледи лъчи равнината под вас. Сред синкавия сумрак в низината отляво примигват светлинките на Фелсбург. Внезапно Гилмориен спира. — Какво е това? — възкликва той и посочва напред. Под лунното сияние забелязваш край пътя една дребна, прегърбена фигура. Предпазливо пристъпваш напред. — Бъди милостив, страннико — раздава се в нощната тишина треперещ, немощен глас. — Подари нещо на един окаян несретник. Сега разпознаваш слепия просяк, когото си срещнал край цирка. Ако желаеш да му дадеш една от златните си монети, прехвърли се на 10 . Ако предпочиташ да си спестиш парите, мини на 38 . .