Любомир Николов - Последната врата

Ако смяташ, че е най-добре да се върнете обратно към хоризонталното разклонение, продължи на 40.

Мъжагата се усмихва подигравателно, после те отвежда зад кулисите и ти нарежда да чакаш. Но тъй като представлението още не е започнало, решаваш да оползотвориш оставащото време и се отправяш към менажерията.

Уви, още в самото начало радостта ти от посещението се превръща в печал. Животните са се сгушили неподвижно в дъното на клетките си, без да обръщат внимание на досадните хлапета, които ги замерят с фъстъци и орехи. А най-тъжна гледка се оказва елфът. На вид той е точно такъв, както разказват легендите — рус, крехък и строен. Стените на клетката сякаш са готови да го смажат всеки момент. За миг погледите ви се срещат през решетката, после елфът въздъхва тежко и извръща глава.

Продължаваш напред. В следващата клетка седи ниско, широкоплещесто джудже с дълга рошава брада. То през цялото време си мърмори някакви ругатни и злобно оглежда посетителите. По-нататък виждаш маймуна и грозен, космат таласъм, сгушени един до друг в обща клетка. А в дъното на менажерията стигаш до най-внушителната гледка. Иззад дебели железни решетки насреща ти се озъбва грамаден трол. Ако го срещнеш на открито, навярно би те обзел ужас. Но сега ти става жал дори за това чудовище. Не е честно, просто не е честно същества от Вълшебните народи да стоят заключени за развлечение на скучаещата публика.

Бавно напускаш менажерията и се връщаш зад кулисите. Представлението вече е започнало. Но дори номерата на смешниците, не успяват да те развеселят.

Един по един на арената излизат пленниците от клетките. Елфът демонстрира майсторска стрелба с лък, но ти забелязваш, че стрелите са без остриета — навярно собственикът на цирка внимава да не даде в ръцете му истинско оръжие. Сетне идва ред на джуджето да покаже удивителната си сила с вдигане на тежести. Таласъмът и маймуната карат публиката да се превива от смях, като гледа как двамата се премятат и се гонят по арената.

Накрая към арената се отправя твоят познат с кожените дрехи. След него тромаво пристъпва тролът.

— Добър вечер, дами и господа — поздравява мъжагата. — Да ви се представя. Аз съм Тибур, храбрият ловец на тролове. Както виждате, това чудовище ми се подчинява напълно. Но не мислете, че е кротко. О, не! Ще се убедите, ако някой от вас събере храбростта да се пребори с трола. Е, има ли такъв храбрец?

Настава мълчание. Изглежда, че няма кандидати. След няколко секунди Тибур се обръща и ти кимва заповедно.

Ще излезеш ли на арената?

Да — мини на 195.

Не — продължи на 97.

Пътят за Хаймелсдорф е широк и равен. Въпреки умората вие се движите с добро темпо, но забелязваш, че Гилмориен изглежда все по-угрижен. А когато пътят навлиза в гората, елфът спира, подушва въздуха и тежко въздъхва.

— Не е това, което търсим, повярвайте ми. Тази гора вече няма душа. По-добре да се връщаме. Усещам, че така ще си спестим разочарованието.

Ако послушаш съвета на Гилмориен, мини на 199.

Ако желаеш да продължите напред, попадаш на 212.

Когато спираш до Първата врата, всички безмълвно отправят погледи към теб. Очевидно са разбрали какво смяташ да правиш.

Мини на 259.

Внезапно се раздава трясък и вратата изхвръква от пантите. С неописуемо облекчение виждаш как през тясната рамка се промъква огромната фигура на трола.

Мини на 235.

За щастие Тибур не те забелязва и се връща зад кулисите. Представлението продължава.

Мини на 178.

Планинският път е почти пуст, но все пак от време на време насреща ви се задават пътници и при всяка среща трябва да се укривате. Това забавя изкачването и едва късно привечер достигате високия проход под върха. Отново се налага да избираш посоката. Накъде ще поведеш своя отряд?

По планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган — мини на 172 172 — Дали ще налучкаме пътеките в мрака? — усъмнява се Банун. — Не бой се! — весело отвръща Гилмориен. — Няма на света горска пътека, която да заблуди един елф. — Или таласъм — добавя Шургуп. — Пък и луната скоро ще изгрее. В близката борова горичка откършвате няколко смолисти клона и с тези импровизирани факли се отправяте нагоре по склоновете над прохода. Луната наистина скоро изгрява. Пътеките, по които ви води Гилмориен, са полегати и гладки. Впрочем, това не е единствената помощ на елфа за групата. От време на време той започва да пее тиха, нежна песен, чиито звуци ободряват сърцата ви и прогонват умората. Но въпреки всичко, когато луната залязва няколко часа по-късно, се налага да спрете за почивка. Гилмориен отново намира закътана поляна недалече от пътеката. — Запалете огън и подремнете край него — предлага той. — Аз ще стоя на стража. Ние, елфите, рядко се нуждаем от сън. Ако се съгласиш, мини на 31 . Ако смяташ, че ще е по-добре да останеш буден, докато другите спят, отгърни на 114 . .