Стивън Кинг - Талисманът

Смоуки му търкулна празното.

— Закарай го в склада и после оправи тоалетната. Спомни си какво ти казах днес следобед.

Джек чудесно си спомняше. В три следобед зави някаква сирена също като при въздушна тревога, стресна го и почти му изкара акъла. Лори, задавена от смях, каза:

— Спокойно, Джек. Смоуки… виж го… само дет не се подмокри.

Смоуки я погледна с присвити, сериозни очи, дръпна Джек встрани и му обясни, че сирената е знак, че започва изплащането на седмичните надници в Тъкачната фабрика в Оутли. Каза му, че почти същата сирена гърми и в предприятието за каучукови изделия в Кучиград, което произвежда гумени плажни играчки, надуваеми кукли и презервативи, и добави:

— Скоро кръчмата ще започне да се пълни и ти, аз, Лори и Глория трябва да бъдем бързи като светкавици, понеже изпищи ли петъчният орел, ние трябва да си наваксаме за неспечеленото всяка неделя, понеделник, вторник, сряда и четвъртък. Извикам ли ти да ми докараш буре, искам да го видя да се приближава, преди още да е заглъхнал викът ми. Освен това всеки половин час ще минаваш с четката мъжките тоалетни. В петък вечер човек се облекчава на всеки петнадесет минути.

— Аз ще имам грижа за женските — каза Лори и се приближи. Косата й беше рядка, руса и чуплива, а кожата й — бяла като на вампир от книжка с комикси. Тя или беше настинала, или бе пристрастена към кокаина, понеже непрекъснато подсмърчаше. Джек предполагаше, че е настинка. Съмняваше се, че някой в Оутли би могъл да си позволи да смърка кокаин.

— Ама жените не са толкова лоши, колкото мъжете. Може би почти, но все пак не съвсем.

— Затваряй си устата, Лори.

— Ти си я затваряй — изрепчи се тя и ръката на Смоуки се стрелна като светкавица. Чу се изплющяване и върху бледата буза на Лори грейна червеният отпечатък от дланта на Смоуки. Тя се разхленчи… но Джек със смайване забеляза в очите й почти щастливо изражение. Погледът й бе на жена, която е убедена, че подобно отношение е признак на грижовност.

— Действувай енергично и няма да имаме проблеми — повтори Смоуки. — Запомни, че трябва да си бърз, когато ти извикам да ми докараш ново буре. И помни да минаваш с четката мъжките тоалетни всеки половин час и да изчистваш мръсотиите.

И тогава Джек отново бе казал на Смоуки, че иска да напусне и той отново бе повторил лъжливото си обещание за неделя следобед… но каква файда имаше да мисли за това сега?

В кръчмата се разнесоха силни писъци, избухна дрезгав, грачещ смях, счупи се стол, някой изрева от болка. На дансинга се вихреше третият за вечерта юмручен бой. Смоуки изпсува, юрна се натам, блъсна Джек в бързината и му напомни да разкара бурето.

Той го намести върху количката и я затъркаля към летящата врата, като в същото време неспокойно се оглеждаше за Рандолф Скот. Видя го в тълпата, наблюдаваща юмручната свада на дансинга, и донякъде си отдъхна.

В склада изправи бурето при другите празни на мястото за извозване, в нишата до черния вход. Тази вечер кръчмата на Ъпдайк вече бе успяла да види сметката на шест бурета. След това отново провери там ли е раницата му. За миг си помисли, че е изчезнала, и сърцето му се заблъска в гърдите — в нея бяха вълшебният сок и монетата от Териториите, която се бе превърнала в сребърен долар в този свят. Плувнал в пот, той мръдна надясно и я напипа между други две бурета. Наистина беше там. Той усети извивката на бутилката на Спийди през зеления найлонов плат на раницата. Сърцето му нормализира ритъма си, но той се чувствуваше омаломощен, сякаш краката му бяха гумени, чувствуваше се като човек, едва отървал кожата.

В мъжката тоалетна цареше истински ужас. В началото на вечерта Джек щеше да повърне от отвращение, но сега като че ли бе започнал да свиква със смрадта… и това някак си беше най-лошо от всичко. Той донесе топла вода, сипа сапун, намокри четката и започна да я движи напред-назад по неописуемата кочина по пода. Мозъкът му отново започна да премисля последните няколко дни и да се тревожи за тях, както животното, попаднало в капан, се тревожи за захапания от зъбците му крайник.

Когато за пръв път прекрачи прага на кръчмата в Оутли, тя беше тъмна, мрачна и съвършено пуста. Щепселите на грамофона-автомат, ротативката и електронната игра „Космически нашественици“ бяха издърпани. Единствената светлина в помещението идваше от цветната реклама над бара — ръчен часовник, заклещен между върховете на две планини, който изглеждаше като най-странния НЛО на света.