Стивън Кинг - Талисманът

Но прещипването на пръстите му не беше най-лошото. Той с ужас чу бавното съскане на газове, излизащи през въздушния вентил на бурето. Ако Смоуки скачи бурето и започне да тече пяна… или не дай си Боже, отвие капачката и бирата като фонтан пръсне в лицето му…

По-добре да не мисли за тези неща.

Миналата нощ, в четвъртък, когато се опита да закара на Смоуки едно буре, то се прекатури и капачката му изхвърча чак в другия край на склада. Шупнаха бяла пяна и златиста бира, потекоха по пода и се изляха в канала. А Джек стоеше премалял и смразен, забравил за виковете на Смоуки, защото пред очите му не се лееше евтината наливна бира, а кралската бира на Териториите, собствената бира на кралицата.

Тогава Смоуки го удари за пръв път — бърз, жесток шамар, който запрати Джек чак в една от тънките стени на склада.

— Това изяде днешната ти надница — заключи Смоуки. — Моли се да не ти се случва пак, Джек.

Като чу думите му, Джек изтръпна и го полазиха мравки. Думите таяха предположението, че ще има още много възможности да направи същото отново, като че ли Смоуки Ъпдайк очакваше, че той ще остане при него дълго, дълго време.

— Джек, побързай!

— Идвам — изпуфтя той и затегли количката към вратата, протегна ръка зад гърба си, за да напипа топката, завъртя я и блъсна вратата навън. Удари нещо голямо, меко и еластично.

— Отваряй си очите, по дяволите!

— Ооо, извинете — каза Джек.

— Ще ти дам аз едно извинение, задник такъв! — отвърна гласът.

Джек изчака тежките стъпки да се отдалечат надолу по коридора и отново се опита да отвори вратата.

Коридорът беше тесен, боядисан в отровнозелен цвят. Вонеше на лайна, урина и гнилоч. Тук-там мазилката бе изкъртена от ритници, а самите стени бяха богато нашарени с надписи, оставени като наследство от отегчени пияници, чакали реда си да използуват тоалетните или писоарите. Най-дългият от всички бе надраскан напряко върху зелената боя с черен маркер и сякаш изливаше цялата тъпа и безпредметна ярост на Оутли: „Да се изпратят в Иран всички американски негри и евреи!“

Шумът от кръчмата беше висок и в склада, но тук, в коридора, приличаше на гигантска, непрекъсваема звукова вълна. Джек хвърли поглед към склада, за да се увери, че раницата му наистина не се вижда.

Трябваше да се измъкне. Трябваше! Замлъкналият телефон, който най-накрая бе проговорил, за да го затвори в капсула от черен лед… беше зло. Рандолф Скот 10 10 Артистичен псевдоним на Рандолф Крейн (1903–1987). Американски актьор. Кариерата си започва с роли в любовни филми, а след това с участията си в уестърни се превръща в една от звездите на Холивуд през тридесетте години („Роберта“ — 1934; „Джеси Джеймс“ — 1939 и др.) беше по-голямо зло. Човекът всъщност нямаше нищо общо с Рандолф Скот, той само изглеждаше така, както Скот бе изглеждал в петдесетината си филма. Смоуки Ъпдайк беше може би още по-голямо зло… въпреки че Джек вече не беше сигурен в това. Не и откакто бе видял (или си мислеше, че е видял) очите на мъжа, който приличаше на Рандолф Скот, да променят цвета си.

Но най-голямото зло беше Оутли… Джек не се съмняваше в това.

Оутли, Ню Йорк, дълбоко в сърцето на окръга Джениси, приличаше на ужасен капан, поставен за него… нещо като град-хищник, досущ едно от истинските чудеса на природата — вечнозелените насекомоядни растения. Лесно е да се влезе в примамливата им чашка-каничка. Почти невъзможно е да се излезе.

Висок мъж с огромен, полюляващ се корем чакаше, за да влезе в мъжката тоалетна, премяташе от единия до другия край на устата си пластмасова клечка за зъби и гледаше втренчено в Джек, който предположи, че с вратата е ударил тъкмо неговия търбух.

— Задник! — повтори тлъстият мъжага.

В този миг вратата на мъжката тоалетна се отвори с трясък и някакъв човек се измъкна навън. За част от секундата очите му срещнаха очите на Джек. Беше мъжът, който приличаше на Рандолф Скот. Но той не беше филмова звезда, а само бачкер, пропиващ седмичната си надница. По-късно сигурно щеше да си тръгне с наполовина изплатената си кола или с три-четвърти изплатения си мотоциклет — голям стар „Харли“ с кош, най-вероятно.

„Очите му станаха жълти.“

„Не, Джек, не. Само в твоето въображение, единствено там. Той е…“

… само някакъв работник, който го погледна, защото е нов. Сигурно е завършил тукашното училище, играл е футбол, свалил е някоя жизнерадостна католичка-сладурана и се е оженил за нея, но тя се е тъпкала с шоколади и замразени храни и просто е увеличила броя на дебеланите в Оутли с още една, просто…