Стивън Кинг - Талисманът

Очите на Лили се отвориха широко. Втренчиха се в лицето на Джек и питаха къде са. Изражението им бе като на новороден младенец, току-що пръкнал се на света. После тя рязко си пое дъх…

… и река от светове и наклонени галактики и вселени бе издърпана нагоре и навън от талисмана. И всички те потекоха като поток с цветовете на дъгата и се вляха в устата и носа й… и се полепиха като капчици проблясваща роса по жълтеникавата и кожа и попиха навътре. За миг майка му цялата бе обвита в сияние…

… за миг майка му беше талисманът.

Болестта изчезна от лицето и без остатък. И това не се случи в някаква бърза последователност като на филм. Това стана изведнъж. За миг. Тя беше болна… и след това просто беше добре. Бузите й розовееха. Изтънялата, изтощена коса отново бе гъста и буйна и лъщеше с цвета на тъмен мед.

Тя вдигна глава и Джек се втренчи в нея.

— О… Боже мой… — прошепна Лили.

Сиянието, излъчващо се от нея, вече намаляваше… но здравето остана.

— Мамо? — Той се наведе към леглото и нещо се смачка като целофан в ръцете му — крехката обвивка на талисмана. Джек се обърна да я остави върху нощното шкафче и събори няколко от шишенцата с лекарства. Две-три се счупиха на пода, но това вече нямаше значение. Та те просто не й бяха нужни. Момчето остави обвивката с благоговение. Подозираше — не, знаеше — че съвсем скоро и тя ще изчезне.

Майка му се усмихваше — с прекрасна, доволна, някак си изненадана усмивка, която казваше: „Здравей, свят, аз отново съм тук! Какво знаеш ти за това?“

— Джек, върнал си се — най-сетне рече тя и потри очи, сякаш за да се увери, че синът й не е мираж.

— Да — отвърна той и се опита да се усмихне. И наистина го направи въпреки сълзите, които се стичаха по лицето му. — Да, тук съм, мамо.

— Чувствувам се… много по-добре, Джеки.

— Наистина ли? — Той отново се усмихна и изтри мокрите си очи. — Това е чудесно, мамо.

Очите й сияеха.

— Прегърни ме, Джеки.

В апартамента на четвъртия етаж на един безлюден курортен хотел на брега на Ню Хампшир едно тринадесетгодишно момче на име Джек Сойер се наведе и усмихнато и със затворени очи силно прегърна майка си. Нормалният живот с приятели и игри и музика, живот, в който съществуваха училища, за да ходи в тях, и хладни чаршафи, между които да се плъзва нощем, обикновеният живот на тринадесетгодишно момче (ако животът на подобни създания с цялото му разнообразие и пищност изобщо може да се смята за обикновен) се бе върнал при него. И това Джек също дължеше на талисмана. Когато си спомни да се обърне и да го погледне, талисманът беше изчезнал.

В ослепително бялата спалня, пълна с разтревожени жени, Лаура де Лосиан, кралица на Териториите, отвори очи.

„Така завършва тази хроника. Щом е историята на момче, тя трябва да спре тук. Ако продължи още, вече ще се превърне в историята на мъж. Когато човек пише роман за живота на възрастни хора, той знае точно къде да спре — до женитбата, но когато пише за деца, трябва да спре, където намери за най-добре.

Повечето от героите на тази книга още са живи — сполучили и щастливи. Някой ден може би отново ще си струва да се подхване тяхната история и да се види какви хора са станали. Следователно засега най-мъдро ще бъде да не разказваме останалата част от живота им.“

© 1984 Стивън Кинг

© 1984 Питър Строб

© 1993 Жана Димитрова, превод от английски

Stephen King, Peter Straub

The Talisman, 1984

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Публикация:

ТАЛИСМАНЪТ. 1993. Изд. Плеяда, София. Биб. Стивън Кинг, №10. Роман. Превод: от англ. Жана ДИМИТРОВА [The Talisman / Stephen KING & Peter STRAUB]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 15 000 бр. Страници: 670. Цена: 45.00 лв. ISBN: 954-409-013-0 (грешен)

През 2002 год. има преиздание в същия вид.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1571]

Последна редакция: 2008-12-01 20:54:19

Алхамбра — дворец на мавританските крале в Гранада, Испания, построен в 14 век, особено популярен след едноименната книга на Уошингтън Ървинг (1783–1859).

Аркадия — планински район в Южна Гърция, традиционно познат заради пасторалната невинност на жителите си, представяни в древногръцката поезия като щастливи пастири и ловци. В преносен смисъл — щастливо място.

Методисти — Членове на най-голямото християнско вероизповедание в САЩ, което набляга на личния и обществен морал и се основава на доктрината на холандския теолог-протестант Якоб Арминиус, че Христос е умрял заради всички хора, а не само заради богоизбраните.