Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— И не ти е споменавала каква е причината за тях, така ли? — Чувствах се като свиня заради това, че правех това зад гърба на любимата си, но знаех, че тя няма да разговаря с мен за тези неща.

— Не, г. Ендимион — отвърна андроидът. — Г. Енея не ми е казвала нищо за причината. Предположих, че е някакво събитие или събития, които е преживяла по време на отсъствието си.

Дълбоко си поех дъх.

— Преди да замине… на другите светове… Амритсар, Патауфа… на който и да е от световете преди да напусне Грумбридж Дайсън Д… тя имала ли е… била ли е… имала ли е някого?

— Не ви разбирам, г. Ендимион.

— Имало ли е мъж в живота й, А. Бетик? Някой, към когото да е проявявала привързаност? Някой, който да е изглеждал особено близък с нея?

— А — кимна андроидът. — Не, г. Ендимион, като че ли нямаше никакъв мъж, който да е проявявал особен интерес към г. Енея… освен като към учителка и вероятен месия, разбира се.

— Да — казах аз. — И никой не се е върнал заедно с нея след онази една година, единайсет месеца, една седмица и шест часа?

— Не, г. Ендимион.

Стиснах рамото на А. Бетик.

— Благодаря ти, приятелю. Съжалявам, че ти зададох тези тъпи въпроси. Просто… не разбирам… някъде има… по дяволите, няма значение. Просто тъпи човешки чувства. — Обърнах се да се присъединя вътре към другите.

А. Бетик ме хвана за китката и ме спря.

— Г. Ендимион — тихо заговори той, — ако любовта е човешкото чувство, което имате предвид, смятам, че съм наблюдавал хората достатъчно дълго по време на съществуването си, за да зная, че любовта никога не е тъпо чувство. Смятам, че г. Енея е права, когато учи, че любовта може да е основният източник на енергия за вселената. Останах замръзнал и със зяпнала уста, докато андроидът напусна балкона и влезе в претъпканото библиотечно равнище.

Скоро щяха да вземат решение.

— Мисля, че трябва да пратим робота-куриер с гидеонов двигател със съобщение — казваше Енея, когато влязох вътре. — Да го пратим направо и след един час.

— Те ще го конфискуват — отвърна Сиан Кинтана Каан с мелодичния си контраалт. — А това е единственият кораб с мигновен двигател, който ни остана.

— Добре — вдигна рамене Енея. — Те са мерзост. Всеки път, когато ги използват, се унищожава част от Празнотата.

— Въпреки това — обади се Пол Юри, чийто силен диалект звучеше като радиосмущения, — остава възможността да използваме робота като носител.

— Да изстреляме ядрени бойни глави или плазмени оръжия срещу армадата ли? — попита Енея. — Мислех си, че сме се отказали от тази възможност.

— Това е единственият начин да ги ударим, преди те да ударят нас — заяви полковник Касад.

— Няма да има никаква полза — поклати глава храмерският Истински глас на Звездното дърво Кет Ростийн. — Роботите не са предназначени за точно насочване. Архангелският боен кораб ще го унищожи на светлинни минути от целта му. Съгласен съм с Онази, която учи. Да пратим съобщение.

— Но дали то ще спре атаката им? — попита Систендж Коридуел.

Енея направи добре познатия ми жест.

— Няма никаква гаранция… но ако ги накара да загубят равновесие, тогава ще те използват мигновените си роботи, за да отложат атаката. Предполагам, че си струва да опитаме.

— И какво ще гласи съобщението? — попита Рахил.

— Моля те, подай ми онзи пергамент и перото — каза Енея.

Тео й донесе нещата и ги остави върху „Стенуея“. Всички — включително аз — се стълпихме наоколо, докато Енея пишеше:

До папа Урбан XVI и кардинал Лурдъсами:

Идвам на Пацем във Ватикана. Енея:

— Ето. — Младата ми приятелка подаде пергамента на Навсън Хамним. — Моля те, постави това в куриера, когато се приземим, включи радиопредавателя на „съобщение“ и го изстреляй към системата Пацем.

Прокуденият пое пергамента. Още не бях придобил способността да чета изражението на лицата на прокудените но ми беше ясно, че нещо го кара да се колебае. Навярно блед вариант на паниката и объркването, които изпълваха гърдите ми в момента.

„Идвам на Пацем.“ Какво означаваше това, по дяволите? Как би могла да отиде на Пацем и да оцелее? Не можеше. И където и да отиваше, бях сигурен в едно… че ще бъда до нея. Което означаваше, че тя ще убие и мен, ако изпълнеше обещанието си. А Енея винаги спазваше дадената дума. „Идвам на Пацем.“ Може би това бе просто хитър ход, за да спре флота им? Празна заплаха… начин да ги обърка? Искаше ми се да разтърся любимата си, докато не изпаднеха зъбите й или докато не ми обяснеше всичко.