Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Какво искаш да кажеш с това „да се освободя от кораба си?“ — попитах и се огледах наоколо. — Трябва да има място, на което да кацне.

— Всъщност, няма — поклати глава младата жена на име Рахил. Загледах я под ярката слънчева светлина и разбрах, че навярно е малко по-голяма от Енея — може би на около двайсет и пет години. Очите й бяха кафяви и интелигентни, кестенявата й коса беше нехайно подстригана като на Енея, кожата й бе загоряла от дълги часове на открито, ръцете й бяха покрити с мазоли от работа и в ъгълчетата на очите й имаше бръчици от смях. — Защо не направим така — продължи тя. — Защо не вземеш каквото ти трябва от кораба, както и инфотерм или някакъв комуникатор, за да можеш да го повикаш, когато ти потрябва, а също два пластокостюма и две дихателни маски от склада, и после да му кажеш да отлети на третата луна — на втория и най-малък астероид. Там има дълбок кратер, в който може да се скрие, но тази луна е почти в геосинхронна орбита и винаги е обърната към това полукълбо. Можеш да се свържеш с кораба си и той да пристигне само за няколко минути.

Подозрително я погледнах.

— Защо са ми пластокостюми и дихателни маски? — Те бяха предназначени за спокойна вакуумна среда, в която не се налага използването на истинска космическа броня. — Въздухът тук ми изглежда достатъчно плътен.

— Така е — потвърди Рахил. — На тази височина има изненадващо богата кислородна атмосфера. Но Енея ми каза да ти предам да вземеш пластокостюми и дихателни маски.

— Защо? — повторих аз.

— Не зная, Рол — каза Рахил. Очите й бяха спокойни и като че ли не криеха измамност или коварство.

— Защо трябва да крия кораба? — попитах. — Мирът тук ли е?

— Още не — отвърна Рахил. — Но ги очакваме вече от около шест месеца. В момента на и около Тян Шан няма космически кораби… освен твоя. Нито пък въздушни средства. Няма плъзгачи, ЕМПС-та, топтери или коптери… само парапланери… летците… а те никога не отиват толкова надалеч.

Кимнах, но се колебаех.

— Днес дугпите видяха нещо, което не можаха да обяснят — продължи Рахил. — Точицата на твоя кораб на фона на Чомо Лори, искам да кажа. Но в крайна сметка те обясняват всичко от гледна точка на тендрел, така че това няма да е проблем.

— Какво е „тендрел“? — поинтересувах се. — И кои са тези дугпи?

— Тендрел са знаци — отвърна Рахил. — Предзнаменования в будистката шаманистична традиция, която господства в този район на Райската планина. Дугпите са… е, думата „дугпа“ буквално означава „най-висок“. Това са хора, които живеят на по-голяма височина. Има също друкпи, хора от долината… тоест, от по-ниските цепнатини… и друнгпи, хората от гористата долина… повечето от тях живеят в големите папратови гори и сред бамбука бонзай в западните части на хребета Фари и отвъд него.

— Значи Енея е в Храма? — упорито попитах аз, като отказвах да последвам „предложението“ на младата жена да скрия кораба.

— Да.

— Кога мога да я видя?

— Веднага, щом отидем там — усмихна се Рахил.

— Откога познаваш Енея?

— От около четири години, Рол.

— От тази планета ли си?

Тя отново се усмихна, търпеливо понасяйки разпита ми.

— Не. Когато се срещнеш с дугпите и другите, ще видиш, че не съм местна. Повечето от хората в този район са китайци, тибетци и други потомци на народите от средна Азия.

— Откъде си? — настоях безизразно. Гласът ми прозвуча грубо дори.в собствените ми уши.

— Родена съм на Света на Бърнард — отговори Рахил. — Затънтена селскостопанска планета. Ниви, гори, дълги вечери и няколко добри университета, но само това.

— Чувал съм за него — кимнах. Това ме направи още по-подозрителен. „Добрите университети“, които бяха разнасяли славата на Света на Бърнард по време на Хегемонията, отдавна се бяха превърнали в духовни академии и семинарии. Внезапно изпитах желание да видя плътта на гърдите на тази млада жена — да проверя дали носи кръстоид, искам да кажа. Спокойно можех да отпратя кораба и да попадна в мирски капан. — Къде се запозна с Енея? — продължих. — Тук ли?

— Не, не тук. На Амритсар.

— На Амритсар ли? — повторих аз. — Никога не съм чувал за него.

— Това не е необичайно. Според скалата на Солмев Амритсар е граничен свят и се намира далеч в Периферията. Бил е заселен само преди около век — от бегълци от гражданската война на Парвати. Там живеят няколко хиляди сикхи и още толкова суфи 13 13 Сикхи — религиозна секта, основаваща се на хиндуизма, но отказваща да признае кастовата система и върховенството на брамините, както и забраняваща магията, идолопоклонничеството и пр. Суфи — аскетична мюсюлманска секта. — Б.пр. . Енея беше назначена да построи на планетата пустинен център, а аз трябваше да проуча терена и да ръководя строителните работници. Оттогава съм с нея.