Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

И така нататък, и така нататък. А аз бях в състояние да мисля единствено и само за Енея.

Навлизането в системата ми се стори странно — не ни спряха кораби на мирския флот, нямаше орбитална отбрана, нито лунни бази… база нямаше дори на огромната луна, която изглеждаше така, сякаш някой е изстрелял куршум в гладка оранжева сфера, не се регистрираха опашки на хокингови двигатели, неутринови емисии, гравитационни камери или роботи с бусардови реактивни двигатели — никакъв признак за модерна технология. Корабът каза, че от някои райони на планетата засича микровълнови предавания, но когато се включих в тях, се оказа, че са на дохеджирски китайски. Това ме удиви. Никога не бях посещавал свят, мнозинството от населението на който говори език, различен от някакъв вариант на английския на Мрежата на световете.

Корабът влезе в геосинхронна орбита над източното полукълбо.

— Наредихте ми да открия върха, наречен Хенг Шан, който би трябвало да е приблизително шестстотин и петдесет километра на югоизток от Чомо Лори… ето там! — Телескопичният образ в холоямката се уголеми и превърна в прекрасен зъбер, покрит със сняг и лед, който пронизваше поне три пласта облаци. Върхът му ясно блестеше над по-голямата част от атмосферата.

— Господи — промълвих аз. — А къде е Хсуан-кунг Ссу? Храмът, висящ във въздуха?

— Би трябвало да е… ето там — триумфално отвърна корабът.

Гледахме право надолу към вертикален хребет от лед, сняг и сива скала. В основата на тази невероятна грамада вряха облаци. Дори самата гледка по холовизора ме накара да се вкопча във възглавниците на креслото. Зави ми се свят.

— Къде? — попитах аз. Не се виждаха постройки.

— Тъмният триъгълник — каза корабът и заобиколи в кръгче нещо, което преди бях помислил за сянка. — И тази линия… тук.

— Какво е увеличението? — попитах.

— Триъгълникът по най-дългия ръб е приблизително метър и двайсет — разнесе се гласът, който познавах толкова добре от инфотерма си.

— Доста ниска сграда, за да може да се живее вътре — отбелязах аз.

— Не, не — възрази корабът. — Това е само малката част от постройката, стърчаща изпод нещо, което трябва да е надвиснала скала. Предполагам, че целият така наречен Храм, висящ във въздуха е под скалата. В тази си част тя е съвсем вертикална… и е висока от шейсет до осемдесет метра.

— Можеш ли да дадеш страничен изглед? За да видя Храма.

— Бих могъл — отвърна корабът. — Но ще се наложи да се изместим в по-северна орбита, за да съм в състояние да използвам телескопа така, че да го насоча на юг над върха Хенг Шан, а после да превключа на инфрачервено виждане заради облачната маса на осем хиляди метра височина, която минава между върха и хребета, на който е построен Храмът, и освен това ще трябва също…

— Остави — прекъснах го аз. — Просто прати теснолъчево съобщение към района на Храма… по дяволите, към целия хребет… и провери дали Енея ни очаква.

— С каква честота? — попита корабът.

Енея не бе споменала за каквато и да е честота. Просто беше казала, че няма да съм в състояние да се приземя в буквалния смисъл на думата, но че така или иначе ще трябва да се спусна до Хсуан-кунг Ссу. Като гледах към тази вертикална стена от сняг и лед, започвах да разбирам какво е имала предвид.

— Предай съобщението по обичайната честота, която бихме използвали, за да се свържем с инфотерм — отвърнах аз. — Ако не получиш отговор, премини през всичките си налични честоти. Можеш да опиташ с онези, които засече по-рано.

— Те идваха от най-южната четвъртина на западното полукълбо — търпеливо поясни корабът. — В това полукълбо не засякох микровълнови излъчвания.

— Просто го направи, моля те — настоях.

Висяхме там в продължение на половин час и пращахме теснолъчеви съобщения към хребета, после започнахме да излъчваме общи радиосигнали към всички върхове в района и накрая обсипахме полукълбото с кратки въпроси. Отговор нямаше.

— Възможно ли е да съществува обитаем свят, на който никой да не използва радиостанция? — попитах аз.

— Разбира се — каза корабът. — На Иксион местните закони и обичаи забраняват използването на каквито и да е микровълнови комуникации. На Старата Земя имаше група, която…

— Добре, добре — прекъснах го аз и за хиляден път се зачудих дали има начин да препрограмирам този самостоятелен интелект така, че да не е толкова досаден. — Спусни ни надолу.

— Къде? — попита корабът. — На високия връх на изток — върху картата ми е отбелязан като Тай Шан — има гъсто заселени райони, а на юг от хребета Кун Лун има друг град, наречен Хей уанг-му, струва ми се. По хребета Фари и на запад оттук, в район, обозначен като Коко Нор, също има обитаеми зони. Освен това…