Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Как е Джема?

Не можех да не попитам. Тя беше причината за срещата ни и нямаше как да се преструвам, че е иначе.

Антон погледна към пода, после отново нагоре.

— Добре е — очите му гледаха умолително. — Не ставам за нея, все й го казвам.

Кимнах, пийнах още малко, главата ми олекна и изведнъж започна да ми се повдига. С омекнали крака тръгнах към тоалетната, затръшнах вратата зад себе си и повръщах ли повръщах, докато не остана нищо освен стомашен сок.

Излязох, все още олюлявайки се, облях китките си със студена вода и попитах отражението си в огледалото: Какво, по дяволите, става?

Беше просто, влюбвах се в Антон и от това ми прилошаваше. Единственото, за което можех да мисля, беше Джема. Обичах Джема, а тя обичаше Антон.

Вьрнах се при него и казах:

— Трябва вече да тръгвам.

— Зная — той беше разбрал.

Изпрати ме до вратата и каза:

— Ще ти се обадя утре — после докосна връхчетата на пръстите ми със своите.

— Чао.

Изкачих бегом стълбите към убежището на апартамента си, но стигнала веднъж там, не се почувствах по-добре. Мотаех се като муха без глава, неспособна да се съсредоточ върху нищо. Всичко по телевизията ме дразнеше, книгата не ми беше интересна, исках да поговоря с някого… но с кого? Почти всичките ми приятели бяха приятели и на Джема. Джеси, сестра ми, обикаляше света с гаджето си Джулиан, последната им пощенска картичка пристигна от Чили.

Навярно с майка ми… но тя отбягваше да говори с мен. Подозирах, че се опасяваше да не би да я помоля да се нанеса пак при нея. Колкото до татко, той не вярваше, че и сам Господ ще бъде достатъчно добър за мен, да не говорим за разни бивши на Джема. И от него щях да получа слаба утеха. По-добре да се оплачех на арменския поп.

Любовта от пръв поглед не можеше да е такава — само най-романтичните хора вярват, че съществува. Естествено всеки може да изпита страст. Известно е, че мъжете са способни да зяпат цяла вечер жената на съседната маса и после да го отрекат. Или да откажат да седнат в колата, само защото зад волана си ти. Или да обещаят да те вземат в седем и тридесет, а да се появят в десет и двадесет, лъхащи едновременно на Джак Даниълс и скъп аромат. (От парфюма на някоя друга.)

Но независимо от всичко, винаги съм вярвала в любовта, макар да звучи като да вярваш в честните политици. Падам си по всякакви истории за любов от пръв поглед, все едно са скъпоценни камъни. Докато работех в „Мълиган Тани“, бях срещнала един мъж — важен шеф в бранша, който имаше право да коли и беси — и той сподели как почти бил сгоден за някаква жена, когато срещнал ЛННЖ (любовта на неговия живот). „Разбрах го първият път, когато я видях в другия край на стаята.“ Това бяха точните му думи.

(Всъщност нямам представа как започнахме тази тема. По това време се срещахме, за да решим как най-лесно да убедим една малка община, че няма защо да се страхува от канцерогенните отрови, които компанията на въпросния господин планираше да изхвърли в реката им.)

Така че ми беше неприятно да открия обратно на своите очаквания, че влюбването от пръв поглед не е забавно. Вместо целият ми живот да си дойде на място и да се изпълня с радост, светът напълно помръкна.

Дори и без Джема положението беше смущаващо. А с нея…

Легнах на канапето и се опитах да си припомня какво беше казала за Антон: че бил страхотен в леглото и имал голямо оху-боху, но май това беше всичко. Никога и не спомена, че той е мъжът, при вида на който всяка жена губи ума и дума. Ирландският Уорън Бийти, който съблазнява без усилие всяка по пътя си. Винаги съм мразила такива мъже и ми е гадно как жените ги преследват и им се молят. Не исках да бъда поредното тъпичко момиченце, което подтичва подир Антон, сякаш е напълно обезумяло, аз не бях такова. (Надявах се.)

Затова мъдро и хладнокръвно реших да обвия сърцето си с броня. Нямаше да се срещам повече с него. Това беше най-правилният път и щом веднъж взех решение, се почувствах по-добре. Бях ограбена, но бях по-добре.

Тъкмо се бях успокоила достатъчно, за да се съсредоточа върху филма по телевизията, когато телефонът иззвъня. Боязливо го загледах, сякаш беше бомба с часовников механизъм. Той ли беше? Навярно. Секретарят се включи и почти щях да повърна за втори път през тази вечер, когато Джема заговори:

— Обаждам се да проверя как се развиват нещата.

Не вдигай телефона, не вдигай телефона.

— Моля те, моля те обади ми се веднага щом се прибереш, няма значение колко е късно. Тук направо полудявам.