Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Ще тръгваме ли?

10:15, вторник сутринта

Телефонът иззвъня:

— Обажда се дресираната маймуна — съобщи Манодж. — Патриша Евънс е на телефона, приемаш ли разговора, или не?

— Приемам, приемам! — извика Джоджо от вратата.

Чу се прещракване, след което гласът на Патриша:

— Джоджо, прочетох „Любовта и фереджето“.

Сърцето на Джоджо лудо заби от приток на адреналин. Новината обещаваше да бъде добра.

— Много ми хареса — съобщи Патриша. — Всички тук сме във възторг и искам да направя предварителна оферта.

— Офертата трябва да бъде много висока, за да грабнете книгата веднага.

— Според мен ще си доволна. Предлагаме един милион.

Изведнъж ръцете й се сгорещиха и адреналинът я заля като атакуваща армия. Джоджо мислеше бързо. Един милион лири бяха ужасно много пари, особено за дебютен роман. Но „Пелъм“ са готови да предложат толкова висока сума, нямаше ли да го сторят и другите издателски къщи? Навярно чрез търг парите щяха да станат още повече. Повече от единия милион, който Ричи Гант беше получил за „Бързи коли“…

Но ако вземеше погрешно решение и „Пелъм“ останат единствените, които искат „Дюбовта и фереджето“? Какво щеше да стане, ако никой друг не предложи по-висока цена или офертите са по-ниски? Нямаше как да разбере, нямаше как да разбере, но двама агенти вече бяха отклонили Нейтън — явно не бяха доловили потенциала…

Помисли спокойно. Бъди хладнокръвна. Не се задъхвай.

— Това е много щедро предложение — констатира Джоджо. — Ще поговоря с Нейтън и ще ви позвъня обратно.

— Предложението е в сила през следващите двадесет и четири часа — предупреди Патриша. Гласът й не беше спокоен. Звучеше по-скоро ядосано. На Джоджо й се прииска веднага да извика: „ДА!“ — След това ще го оттеглим.

— Разбрах, Патси. Ще се чуем по-късно.

Тя затвори слушалката.

Докато беше заета с инфарктната ситуация, мисълта й бе ясна като кристал. Двадесет и четири часа да приеме предварителната оферта на „Пелъм“. Ако откаже, „Пелъм“ ще могат да участват в наддаването. Но от опит знаеше, че ако се наложи да го сторят, ще предложат много, много по-ниска сума — в смисъл „гроздето е кисело“. И винаги съществуваше опасността да не участват в търга. Това беше устремът на първата любов, но след една седмица ентусиазмът да купуват навярно щеше да се уталожи и можеше да решат, че книгата не е толкова добра, колкото първоначално са си помислили. Междувременно нищо чудно и другите издателски къщи да се оттеглят и Джоджо да се окаже без сключен договор за Нейтън Фрей. Точно така се беше случвало, не с нея, но се беше случвало. Пълен провал — хитрата сврака с двата крака.

Както и да е, тя можеше да даде съвет, но преди всичко трябваше да се обади на Нейтън. Набра номера.

— Нейтън, обажда се Джоджо. Получихме предложение от „Пелъм прес“. Много високо.

— Колко?

— Един милион.

Чу се тракане — сигурно телефонът падна — последвано от нечленоразделни звуци. Тя търпеливо го изчака да дойде на себе си и да попита с треперещ глас:

— Може ли да ви позвъня след малко?

След половин час Нейтън се обади отново.

— Извинявайте за преди малко. Нещо ми прилоша. Трябваше да помисля.

Обзалагам се.

— Ако те предлагат толкова много, и друг може да ги последва.

— Нищо не ни го гарантира, но и ние имаме същата идея.

— Какво представлява издателство „Пелъм“?

— Много предприемчиви, много агресивни, издали са много бестселъри.

— Леле! Това звучи страховито.

— Перфектни са в работата си — хвалбите й бяха съвсем целенасочени.

— Вижте, аз не съм осведомен, Джоджо, не ме карайте аз да решавам, вие кажете — гласът му звучеше като пред разплакване.

— Нейтън, искам да ме изслушате много внимателно. То е като хазарт. Ако отхвърлим това предложение, може и да не получим толкова високо чрез търга.

Все още с треперлив глас той попита:

— Знаете ли колко получих миналата година? Девет хиляди. Девет хиляди. Всичко, което успеете да ми спечелите, надминава и най-развихрените ми мечти.

Да отхвърли един милион. Луд човек. Но наистина беше живял шест месеца в Афганистан, предрешен като жена. Не е за вярване.

— Не взимайте решение веднага. Изчакайте до утре.

— Вече реших. Какво ли разбирам от тези работи? Вие сте моят агент, вие сте експерт. Доверявам се на вас.

— Нейтън, книжният търг не е точна наука. Има опасност всичко да се провали и да не спечелим нищо.

— Имам ви доверие — повтори той.