Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Явно Джоджо сама трябваше да реши.

11:50, вторник сутринта

Тя продължи да работи — всъщност два плодотворни часа; прочете резюмето на корицата на новия роман на Катлийн Пери и го окачестви като прекалено сладникав; позвъни на издателката на Иймън Фарел ий съобщи, че трябва да променят датата на излизането на новата книга на Иймън, за да не съвпада с тази на Ларсън Коза; прочете ужасни отзиви за последния роман на Иго Гибсън и се обади да му изкаже съчувствието си.

Но през цялото време мислено разиграваше двата противоположни сценария за „Любовта и фереджето“. Да приеме или да откаже?

„Пелъм“ не беше любимото й издателство, бяха така безогледно предприемчиви, че не беше сигурна, че са подходящи за книгата. Но един милион кинта си бяха един милион. Да приеме или да откаже?

Да приеме или да откаже?

Реши да приеме. Тогава Манодж й позвъни.

— Пак е маймуната — да ти се ядат банани? Да ти изтанцувам танца на радостта?

— Какво искаш?

— Свързвам те с Алис Багшоу.

Едно от другите издателства.

— Приемаш ли, или…

— Приемам — изщракване. — Здрасти, Алис.

— Джоджо, става дума за „Любовта и фереджето“ — продума задъхано Алис.

— Не ти ли казах, че е страхотна?

— Така е. Права си. Та исках да ти кажа, че ние от „Нокстън Хаус“ искаме да направим предварително предложение.

Джоджо не можа да не се усмихне.

— Искаме да предложим точно… — Алис замълча, за по-драматичен ефект — … два… две…

Два, помисли си Джоджо, два милиона. Слава Богу, че не прие по-ниската оферта на „Пелъм“.

— … двеста и двадесет хиляди лири — довърши Алис.

Измина една секунда.

— Двеста и двадесет хиляди ли? — попита Джоджо.

— Точно така — потвърди Алис, взимайки изненадата на Джоджо за щастливо неверие.

— О, Алис, ужасно съжалявам, вече имаме много по-високо предварително предложение.

— Колко по-високо?

— Много.

— Джоджо, за нас това е максимумът. Не можем да вдигнем повече.

Значи „Нокстън Хаус“ отпадаха. Е, все още в играта оставаха пет.

— Да говорим откровено, Джоджо, не мисля, че струва повече от нашата оферта. Наистина трябва да я приемеш.

— Благодаря за съвета, Алис.

Джоджо се залюля на стола си, потънала в размисъл. Обаждането на Алис беше разклатило нейната самоувереност.

Как щяха да постъпят четирите издателства, които още не й се бяха обадили?

Олив Лиди от „Садърн Крос“ напоследък търпеше неуспехи и отчаяно търсеше голям удар. Щеше ли да предложи достатъчно висока сума, или куражът щеше да я напусне?

Франц Уайлдър от „Б&Б Колдър“ също беше в кюпа: беше станал редактор на годината и беше издал роман, спечелил „Букър“ (Букър — престижна английска награда за литература. — Б. пр.). Той не би се отказал от нов удар, но дали огромният успех не беше притъпил стръвта му?

Тони О’Хеър от „Тор“ беше великолепен издател, но „Тор“ напоследък претърпя сътресения — уволнения и оставки, в издателството цареше недоволство. Силно се нуждаеха от нещо голямо, но организацията им напоследък беше в пълен хаос и навярно нямаше да могат да се споразумеят да упълномощат Тони да предложи парите.

А Таня Тийл от „Долкин Емъри“? Другата умница, издателката на Миранда Инглънд. Няма причина да не предложи по-висока цена.

Но нямаше как да разбере, докато не й се обадеха. Не можеше и да става въпрос тя да ги търси; това щеше да предизвика вълна от подозрителност.

Трябва да имам смелост, помисли си тя. Трябва да съм твърда.

Не за първи път попадаше в подобна ситуация — въпреки че не ставаше дума за толкова огромни суми — но нямаше гаранции, че ще се измъкне. Само защото не се бе провалила предишните пъти не означаваше, че я чака успех.

А щетите бяха непредсказуеми, не само за бедния Нейтън Фрей, но и за нея. Да съсипе книгата още преди да бъде продадена…

Веднага щеше да тръгне мълва. Надеждността й ще бъде срината, ще минат векове, преди да се възстановят тънките като паяжина връзки, които бе изграждала с издателите през всичките години.

Вторник вечерта, в след любовното легло на Джоджо

— Как мислиш да постъпиш?

— Ти какво би направил?

— Ще приема предварителното предложение от един милион лири.

— Ясно…

— Това е невероятна сума, особено за дебют.

— Разбирам…

— Значи така, а?

— Какво?

— Ще го приемеш, нали?

— Да. Не. Не зная.

— Искаш да биеш единия милион, който Ричи Гант получи за „Бързи коли“, така ли? — Марк зарови пръсти в косата й. — Не е правилно така да взимаш решения. Ако се опитваш да засенчиш Ричи, няма да вземеш правилното решение.