Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Здравей, Джоджо, тъкмо почиствах любимия си шлем.

Джоджо не знаеше каква част от двусмислиците, които ръсеше, бяха преднамерени. Всичките, подозираше тя, но сега не му беше времето.

— Май ти пари под краката.

— Определено ми пари. Трябва да го кажа на някого: Получих от Патриша Евънс предварително предложение за един милион лири. Да го приема ли и да пропусна възможността да спечеля повече? Или да го отхвърля и да рискувам да не получа нищо? Ти си агент с опит, как постъпваш обикновено?

Дан затършува из джоба на панталоните си от рипсено кадифе и измъкна една монета.

— Ези или тура?

— А, я стига.

— Понякога ходя при Олга Фишър…

— Защо при Олга? Да отида ли при нея?

— …и играем на камък, ножица, хартия.

Джоджо изглеждаше разочарована и Дан и каза тихо:

— Не мога да те посъветвам нищо. Това е игра на риск и аз подозирам, че ще направиш имено това, което младите глупаци наричат „най-неудачния сценарий“.

Джоджо се замисли.

— Най-лошият сценарий? Мога да изгубя един милион лири. Мога да съсипя кариерата на един писател.

— Така е.

— Да — замислено каза Джоджо — благодаря ти, Дан. Много ми помогна.

— Ще приемеш ли?

Джоджо го изгледа изненадана.

— Не.

— Извини ме, скъпа, но току-що каза, че има вероятност да загубиш един милион лири и да съсипеш кариерата на автора. Наистина го каза, нали, защото ако не си, значи съм тръгнал по пътя на изкуфялата леля на Джослин Форсайт.

— Казах кое е най-лошото, което може да се случи. Не е въпрос на живот и смърт. Тоест, каквото и да стане, никой няма да пострада. Точно така ще постъпя. Благодаря ти.

Завъртя се на сто и осемдесет градуса на високите си токове и изчезна. Дан каза на въздуха с искрено възхищение:

— Тази самка ще изяде малките си.

По-късно

Беше труден разговор. Патриша беше недоволна. Само миг и тя рязко промени сърдечния тон, с който винаги се обръщаше към Джоджо.

— Все още можете да наддавате в понеделник — меко каза Джоджо.

— Направих единственото предложение, което възнамерявах да направя.

— Съжалявам, наистина. Ако си промениш решението, няма да ходя никъде, имаш телефонния ми номер.

По-късно Манодж я попита:

— Как го прие?

— Мрази ме.

— Сигурен съм, че не те мрази.

— Определено е така. Но пък не беше най-добрата ми приятелка. И следващия път, когато ми попадне добра книга, ще ме потърси. Сега за довечера — продължи тя, като смени темата — на кой клас по йога да отида? Мога да отида на трудния и да стоя на един крак като чапла и да се потя като прасе, или да отида в групата, където ще лежа на пода и ще дишам дълбоко. Къде да се насоча, Манодж?

— Легни на пода и дишай дълбоко.

— Правилен отговор. Ти си добро момче.

— Мъж, Джоджо, мъж. Кога ще го забележиш?

Още по-късно

Тя реши да пропусне урока по йога. Беше станало прекалено късно, а със същия успех тя можеше да лежи на пода и да диша дълбоко и у дома си пред телевизора.

Събра си нещата и на път за навън видя светлина в кабинета на Джим Суийтмън. Импулсивно спря да си побъбрят, но когато отвори вратата, видя, че Ричи Гант е с Джим. Погледнаха я безизразно, после отново се съсредоточиха в говорещия, чийто безплътен глас нареждаше:

— Винаги остава нещо неизяснено.

— Извинете — прошепна Джоджо и веднага излезе.

Беше седем и половина и Джим Суийтмън и Ричи Гант водеха конферентен разговор по телефона. Какво, по дяволите, ставаше? С кого можеха да говорят по това време вечерта? Никой в гринуичкия часови пояс, това беше ясно. Което означаваше, че разговарят с далечен събеседник.

11:10, петък сутринта, седмично заседание на агенцията

— Джоджо — попита Марк. — Имаш ли нещо да съобщиш?

— Естествено, че имам. Авторката ми Миранда Инглънд е седма сред бестселърите на броя в тазседмичния „Сънди Таймс“.

Възгласи „браво“ и „добра работа“ се чуха около масата. Само Ричи Гант не каза нищо. Стана й ясно, защото тя го изгледа мрачно, опитвайки се да хване погледа му и да позлорадства.

Марк се размърда.

— Ричи?

Джим Суийтмън и Ричи се наместиха на столовете си и изправиха гърбове. Размениха погледи и Джим кимна на Ричи. Ти им кажи.

Дявол да го вземе, помисли си Джоджо. Пак нещо кроят.

— Ослепителният г-н Суийтмън — Ричи звучеше безчестен продавач на коли — и отделът му по връзки с обществеността продадоха правата за екранизация на „Бързи коли“ за един и половина милиона на водещо студио в Холивуд. Водим преговори със Западния бряг цяла седмица.