Стивън Кинг: Мъглата

Всичко мина така, както Милър бе предрекъл. До малките часове госпожа Кармъди бе спечелила на своя страна още пет-шест души. Сред тях беше и господин МакВей, касапинът. Стоеше със скръстени ръце и я наблюдаваше.

Тя бе като навита пружина. Сякаш нямаше нужда от сън. Нейната проповед, непрестанен поток от ужасии в стил Доре, Босх и Джонатън Едуърдс, се лееше безспир, качвайки се към връхната си точка. Групата й започна да припява с нея, поклащайки се несъзнателно напред-назад, като истински вярващи, присъстващи на възкресение. Очите им бяха блестящи и с празни погледи. Тя ги бе омагьосала.

Около три часа сутринта (проповедта продължаваше безмилостно, а хората, които не искаха да слушат, се бяха оттеглили назад), видях как Оли остави чанта с хранителни продукти на поличката под касата, която бе най-близо до изхода. Половин час по-късно, той остави още една чанта до нея. Били, Аманда и госпожа Търмън спяха заедно край оголения щанд със студени мезета. Отидох при тях и се унесох в неспокойна дрямка.

В четири и петнадесет по моя часовник Оли ме разтърси, за да ме разбуди. С него беше Корнъл, очите му светеха зад очилата.

— Време е, Дейвид — каза Оли.

Нервен спазъм сви стомаха ми, после премина. Въпросът какво може да се случи, ако Аманда и Стефани са заедно в колата, премина през съзнанието ми за един миг. Днес трябваше да приемам нещата както дойдат.

Забележителните зелени очи се отвориха и погледнаха в моите.

— Дейвид?

— Ще направим опит да се измъкнем оттук. Искаш ли да дойдеш?

— За какво говориш?

Започнах да обяснявам, но реших първо да събудя госпожа Търмън и тя да чуе, за да не се налага да повтарям два пъти.

— Твоята теория за миризмите — каза Аманда. — На този етап е само една догадка, нали?

— Да.

— За мен няма значение — каза Хати. Лицето й бе бяло и въпреки че бе спала, под очите й имаше големи безцветни петна. — Всичко бих направила, всякакви рискове бих поела само и само да видя пак слънцето.

Само и само да видя пак слънцето. През тялото ми премина лека тръпка. Тя току-що бе сложила пръст в сърцето на моите най-големи страхове, в чувството за обреченост, което ме бе обхванало от момента, в който бях видял как нещо изтегля Норм през вратата на рампата. Слънцето се виждаше през мъглата като малка сребърна монета. Имах чувството, че сме на Венера.

Причината не беше в чудовищните същества, които се криеха в мъглата, ударът, който нанесох с лоста показа, че те не са свръхестествени творения, надарени с безсмъртие, а органични същества с тяхната уязвимост. Причината беше в мъглата, тя изсмукваше силата и ограбваше волята. Само и само да видя пак слънцето. Тя бе права. Само за това си струваше да се мине и през ада.

Усмихнах се към Хати и тя ми се усмихна неуверено.

— Да — каза Аманда. — Аз също.

Започнах да разбуждам Били, колкото може по-внимателно.

— С вас съм — каза кратко госпожа Реплър.

Бяхме всички край щанда за месо, всички без Бъд Браун. Той бе благодарил за поканата, но след това я отклони. Не би могъл да напусне мястото си в магазина, каза той, но отбеляза с много тих глас, че не вини Оли за това, че го прави.

От белия емайлиран шкаф се надигаше неприятна сладникава миризма, която ми напомни времето, когато фризерът ни се бе повредил, докато бяхме в отпуска. Помислих си, че може би миризмата на развалено месо бе накарала господин МакВей да се присъедини към групата на госпожа Кармъди.

„… изкупление! Сега трябва да мислим за изкупление! Бяхме наказани с камшици и скорпиони! Бяхме наказани затова, че дълбаем в тайни, запретени завинаги от Бога! Видяхме как се отваря пастта на земята! Видяхме изродите на кошмара! Скалите няма да ги скрият, мъртвите дървета няма да им дадат подслон! И как ще свърши всичко? Какво ще го спре?“

— Изкупление! — изкрещя добрият стар Майрън Ла Фльор.

— Изкупление… изкупление… — зашепнаха несигурно те.

— Искам да ви чуя да го произнасяте така, както го мислите! — изкрещя госпожа Кармъди. Вените на врата й бяха подути като изпъкнали въжета. Гласът й плющеше пресипнал, но все още мощен. И изведнъж осъзнах, че мъглата й бе дала тази сила — силата да замъглява съзнанието на хората, и тук ще е много подходяща играта на думи — така както бе лишила всички нас от силата на слънцето. Преди тя беше една леко ексцентрична старица, която имаше антикварен магазин в град, гъмжащ от антикварни магазини. Просто една старица с няколко препарирани животни в задната стаичка и репутация на