Стивън Кинг: Мъглата

Стигнахме до това заведение на Хауърд Джонсън преди да падне здрача, който правеше кормуването самоубийствен риск. Преди това бяхме пресекли сляпо моста над река Сако. Той изглеждаше силно изкривен, а в мъглата бе невъзможно да се каже дали бе цял или не. Тогава рискът ни бе възнаграден.

Но трябва да мислим и за утре, нали?

Когато пиша това, вече е един без четвърт през нощта, двадесет и трети юли. Бурята, която бе дала сигнал за всичко това, бе връхлетяла само преди четири дни. Били спи в антрето на матрак, който измъкнах за него. Аманда и госпожа Реплър са наблизо. Пиша на светлината на електрическо фенерче, а отвън розовите буболечки чукаха и тупкаха по стъклото. От време навреме се чуваше по-силно изтопуркване, когато птица отнасяше по някоя буболечка.

Скаутът има достатъчно бензин да може да ни откара още, може би, сто и двадесет километра. Алтернативата е да се опитаме да заредим тук. Има една бензиностанция и въпреки че е спрял токът, мисля, че ще успея да прелея малко бензин в резервоара. Но…

Но това означава да изляза навън.

Ако можем да налеем бензин, тук или някъде по пътя, ще продължим напред. Разбирате ли, сега вече имам цел на пътуването. И това е последното нещо, което искам да ви кажа.

Не мога да съм сигурен. В това е цялата работа, проклета работа. Може да е било въображение, мислено изпълнение на желанието ми. Дори да е истина, шансът пак е прекалено малък. Колко мили? Колко моста? Колко неща, които с удоволствие биха разкъсали и изяли сина ми, въпреки ужасените му и агонизиращи писъци?

Голям е шансът това да не е било нищо друго освен въображение, затова не съм казал на останалите… поне не още.

В апартамента на управителя намерих голям, широкообхватен радиоприемник с батерии. От задната му част излизаше антена и водеше навън през прозореца. Включих го на батерии, започнах да го въртя, но нищо не хванах, освен пращене и мъртвешка тишина.

И тогава, чак в края на метровия обхват, когато посягах да изключа радиото, си помислих, че чувам или ми се стори, че чувам, една единствена дума.

Нищо повече. Слушах час, но не чух нищо повече. Ако я имаше тази дума, то тя бе пробила през пролука във влагата и мъглата, безкрайно малък отвор, който веднага се затвори. Една дума.

Трябва да поспя малко… ако мога да поспя, без да ми се явяват до сутринта лицата на Оли Уийкс и госпожа Кармъди и Норм, разносвача… и лицето на Стеф, в полусянката на широкополата й шапка.

Тук има ресторант, типичен „Йохо“ ресторант със зала за хранене и дълъг, извит като подкова плот, на който сервират обеди. Ще оставя тези страници на плота и може би някой ще ги намери един ден и ще ги прочете.

Една дума.

Дано само да съм я чул. Дано.

Сега отивам да си легна. Но първо ще целуна сина ми и ще му прошепна две думи. Средство срещу кошмара, който може да го навести, нали разбирате.

Две думи.

Едната е Хартфорд.

Другата е Надежда.

© 1980 Стивън Кинг

© 1994 Мария Парушева, превод от английски

Stephen King

The Mist, 1980

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Мъглата (сборник разкази)

Издателска къща „Плеяда“, София, 1994

Художник: Петър Станимиров, 1994

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9480]

Последна редакция: 2008-11-17 08:30:00