Стивън Кинг - Мъглата

В живота си не бях чувал такъв звук. Бе най-близо до филмово озвучаване на Африканска степ или Южноамериканско блато. Рев на голямо животно. Звукът долетя отново, нисък разкъсващ и свиреп. После още веднъж… после затихна. После изцяло изчезна.

— Затворете вратата — каза Аманда Дъмфрис с треперещ глас. — Моля ви.

— Минутка само — казах аз и започнах да дърпам въжето назад. То започна да изплува от мъглата и да се трупа в краката ми на разбъркана купчина. На около метър от края, въжето стана яркочервено.

— Смърт — изкрещя госпожа Кармъди. — Да се излезе е смърт! Видяхте ли сега?

Краят на въжето представляваше сдъвкана и разнищена топка конци и топчета памук: Малките топчета бяха напоени с капки кръв.

Никой не възрази на госпожа Кармъди. Майк Хатлън затвори вратата.

Господин МакВей работеше в Бриджтън като месар откакто бях на дванадесет или тринадесет години, но не знаех малкото му име, нито на колко е години. Той бе инсталирал газов грил под един от вентилаторите. Вентилаторите не работеха, но се предполагаше, че продължават да изсмукват по малко въздух — до 6.30 миризмата на печено пиле изпълни магазина. Бъд Браун не се противопостави. Навярно за него беше шок, но по-вероятно той бе признал факта, че прясното месо и птиците не ставаха по-пресни. Пилето миришеше вкусно, но много малко хора поискаха да хапнат. Господин МакВей, дребен, слаб и спретнат в белите си дрехи, въпреки всичко изпече пилетата и сложи порциите две по две, гарнирани с картофена салата. Аз хапнах колкото можах, но Били дори не се докосна до своята.

— Трябва да хапваш, юнак — казах аз.

— Не съм гладен — каза той и бутна чинията встрани.

— Няма да станеш голям и силен, ако не…

Госпожа Търмън, която седеше зад Били, поклати глава към мен.

— Добре — казах аз. — Иди си вземи една праскова и изяж поне нея. О кей?

— Ами ако господин Браун каже нещо?

— Ако той каже нещо, ела да ми съобщиш.

— Добре, татко.

Той бавно се отдалечи. Сякаш се беше смалил. Сърцето ме заболя, като видях как се отдалечава. Господин МакВей продължи да пече пилета, явно без да обръща внимание на това, че само няколко души ги ядяха. Наслаждаваше се на самия процес на готвене. Мисля, вече казах, че има разни начини да се справи човек с такава ситуация. Човек може и да не вярва, че е така, но е така. Човешкото съзнание е пълно с трикове.

Госпожа Търмън и аз седяхме на пътеката с лекарствените средства. Хората бяха насядали на малки групи из целия магазин. Никой не седеше сам, с изключение на госпожа Кармъди. Дори Майрън и приятелчето му Джим седяха заедно — и двамата бяха задрямали край хладилника с бирата.

Шестима нови часови следяха амбразурите. Оли бе един от тях, ядеше пилешко бутче и пиеше бира. До всяка амбразура бяха подпрени факлите от дръжки на метли, с по една бутилка газ… но ми се струва, че никой не вярваше във факлите както преди. Не, след като се бе чул оня ужасно жив рев, не, след сдъвканото и напоено с кръв въже. Ако нещото, което бе отвън решеше да ни хване, щеше да ни хване. То или те.

— Дали през нощта ще стане по-лошо? — попита госпожа Търмън. Гласът й бе спокоен, но очите й бяха изплашени.

— Хати, наистина не зная.

— Остави ме да се грижа за Били, колкото мога. Аз съм… Дейви, смъртно съм изплашена — тя се изсмя късо и сухо. — Да, вярвам, че това е причината. Но ако Били е с мен, всичко ще бъде наред. С него ще се държа много внимателно.

Очите й светеха. Наведох се и я потупах по рамото.

— Много се тревожа за Алън — каза тя. — Той е мъртъв, Дейви. Вътре в себе си съм сигурна, че е мъртъв.

— Не, Хати, няма начин да знаеш такова нещо.

— Но аз чувствам, че е така. Ти не чувстваш ли същото за Стефани? Нямаш ли поне едно такова чувство?

— Не — казах аз и излъгах през зъби.

От гърлото й се надигна сподавен вик и тя сложи ръка на устата си. Очилата й отразяваха сумрачната светлина.

— Били се връща — измърморих аз.

Той ядеше праскова. Хати Търмън потупа пода до себе си и каза, че когато той свърши, ще му покаже как да направи човече от костилката и малко конец. Били се усмихна измъчено, а госпожа Търмън му отвърна.

В 8.00 шестима нови мъже застъпиха на пост и Оли дойде до мястото, където седях.

— Къде е Били?

— Там отзад с госпожа Търмън — казах аз. — Занимават се с ръкоделие. Минаха през човечета от костилки, маски от книжни кесии и ябълкови кукли, а сега господин МакВей му показва как се правят коминочистачи.