Стивън Кинг - Мъглата

Оли продължаваше да пие настойчиво, без да обръща внимание на протестите на Браун. След известно време Браун се отказа, като се задоволяваше от време на време с по някоя злобна заплаха с Компанията. Той дори не съзнаваше, че Федералната компания със своите клонове в Бриджтън, Норт Уиндъм и Портлънд, може би нямаше изобщо да съществува. Оли пиеше без да спира и без да се напива. Той изхвърляше чрез потта си всичко, което изпиваше. Накрая, когато дискусията с обществото „Земята е плоска“ започна да се ожесточава, той проговори:

— Ако не вярвате, господин Нортън, моля, няма проблем. Ще ви кажа какво да направите. Излезте от предната врата и заобиколете отзад. Има голяма купчина касетки с празни бутилки от бира и газирана вода. Норм, Бъди и аз ги складирахме там тази сутрин. Донесете ни две-три бутилки за доказателство, че наистина сте били отзад. Направете го и аз лично ще си сваля ризата и ще я изям.

Нортън се развика.

Оли го пресече със същия тих, равен глас.

— Казвам ви, че само вредите, като говорите така. Тук има хора, които искат да си идат у дома и да видят дали близките им са добре. Сестра ми и едногодишната й дъщеря са вкъщи, в Нейпълс, в момента. Разбира се, че искам да знам как са. Но ако хората ти повярват и си тръгнат и с тях ще се случи същото, което се случи с Норм.

Той не успя да убеди Норм, но убеди няколко от околните, които се бяха облегнали на парапетите или пък насядали по тях — не толкова това, което казваше, колкото това което бе в очите му, пълните му с видения очи. Мисля, че разумът на Нортън се държеше на това, че не е убеден, или поне той така смяташе. Но той не прие предложението на Оли да донесе няколко празни бутилки като доказателство, че е бил отзад. Никой не го прие. Не бяха готови да излязат навън, поне не още. Той и неговата групичка „Земята е плоска“, (сведена сега до един-двама души), се отделиха колкото може по-далече от останалите, до витрината с шпекованите меса. Един от тях ритна спящия ми син, минавайки край него и го събуди.

Отидох до него и Били се вкопчи в мен, обгръщайки врата ми с две ръце. Когато се опитах да го сложа на земята, той се вкопчи още по-здраво и каза:

— Недей, татко, моля те.

Намерих количка за пазаруване и го сложих на бебешкото място. Там той изглеждаше много голям. Щеше да е смешно, ако не беше бледото му лице, тъмната му коса, паднала на челото, точно над веждите му и тъжните му очи. Може би от две години не бе сядал на количка за пазаруване. Тези малки неща отминават, отначало не ги забелязваш, и когато изведнъж видиш колко много се е променило всичко, това е голям шок.

Междувременно, с оттеглянето на групата „Земята е плоска“, спорът бе намерил друг гръмоотвод — този път госпожа Кармъди и, съвсем разбираемо, тя бе сама.

В приглушената, тягостна светлина тя приличаше на вещица с ярките си жълти панталони, блузата си от изкуствена коприна, и безбройните си евтини дрънкулки — медни, ахатови и от костенуркова черупка и щитовидната си чанта. Пергаментовото й лице бе нарязано от дълбоки вертикални линии. Къдравата й посивяла коса бе опъната назад от три кокалени гребена и завита на тила. Устата й приличаше на изпънато възлесто въже.

— Човек не може да избегне волята божия. Това предстоеше. Виждала съм знаците. Сега са тук тези, за които съм казвала, но никой не е така сляп като този, който не иска да види.

— Е, и какво казваш ти? Какво предлагаш? — намеси се нетърпеливо Майк Хатлън. Той бе от градските съветници, въпреки че сега не приличаше на такъв. Беше с моряшка шапка и провиснали бермуди. Той си пийваше бира. Много мъже го правеха в момента. Бъд Браун бе престанал да вдига шум по този въпрос, но наистина бе започнал да записва имена — държеше груба сметка за всеки, когото видеше.

— Да предлагам? — повтори госпожа Кармъди като ехо и се завъртя към Хатлън. — Да предлагам? Защо, аз предлагам да се подготвите за среща със своя Бог, Майкъл Хатлън — тя ни огледа внимателно всички. — Пригответе се да срещнете своя Бог!

— Пригответе се да ми срещнете задника — каза Майрън Ла Фльор с пиянска усмивка откъм шкафа с бирата. — Бабо, много ти плямпа балалайката.

Чу се одобрително мърморене. Били се огледа нервно и аз го прегърнах през раменете.

— Аз ще си кажа, каквото имам за казване — извика тя. Горната й устна се изви и откри жълти никотинови зъби. Помислих си за прашните препарирани животни в магазина й, вечно пиещи от огледалото, което им служеше за поток. — Тези, които се съмняват, ще се съмняват до край! И все пак чудовищата са отнесли бедното момче! Нещо в мъглата! Всички гадости излезли от кошмарите! Безоки изчадия! Бледни ужасии! Съмнявате ли се? Излезте вън тогава! Излезте навън и кажете „здрасти“!