Стивън Кинг - Нона

Спах с нея два пъти, и двата пъти, след като любовта бе отминала. Това подхрани навика за още известно време. После тя се върна от ваканцията за Деня на благодарността и ми каза, че била влюбена в един от Делта Тоу Делта, който бе от нейния град. Опитах се да си я върна и веднъж почти успях, но пред нея имаше нещо, което дотогава не беше имало — перспектива.

Всичко, което бях изградил, откакто пожарът бе изтрил второстепенните актьори, които някога представляваха моето семейство, всичко се срути. Новия тя си го въртеше около пръста.

След това имах три временни връзки с момичета, които бяха готови да спят с мен. Можех да се оправдая с детството си, с това, че не съм имал подходящи сексуални модели, но не това беше причината. Въобще не бях имал проблеми с момичетата. Само дето момичетата си отиваха.

Започнах малко да се плаша от тях. Не толкова от тези, с които бях импотентен, колкото от тези, с които ставаше. С тях се чувствах неловко. През цялото време се питах къде ли крият брадвите, които точат за мен и кога ли ще ме ударят с тях? В това няма нищо странно. Покажете ми един женен мъж или мъж, който има стабилна връзка и аз веднага ще ви кажа, че той непрестанно се пита (може би само в ранните утринни часове или в петък следобед, когато тя е отишла на покупки), Какво ли прави тя, когато мен ме няма? Какво ли наистина мисли за мен? А може би най-много, Каква ли част от мен вече й принадлежи? Колко още ми остава? Като започнах веднъж да си мисля тези неща, не можех да се спра и все за тях мислех.

Започнах да пия и успехът ми рязко спадна. През семестъра получих писмо, в което ме предупреждаваха, че ако не си оправя успеха през следващите шест седмици, чекът със стипендията ми за втория семестър, ще бъде задържан. Аз и няколко момчета, с които се мотаех се напихме и не изтрезняхме цяла седмица. След това ходихме в един публичен дом и аз се справих съвсем добре. Беше прекалено тъмно и не се виждаха лицата.

Успехът ми остана същият. Веднъж се обадих на момичето и плаках по телефона. Тя също плака, и ми се стори, че това някак й достави удоволствие. Не я намразих тогава и сега не я мразя. Но тя ме плашеше. Страхотно ме плашеше.

На девети февруари получих писмо от декана на факултета, с което ме уведомяваше, че съм скъсан на два от трите основни предмета, които бях избрал в курса. На тринадесети февруари получих едно малко колебливо писмо от момичето. Тя искаше всичко между нас да е наред. Тя смяташе да се ожени за оня от Делта Тоу Делта през юли или август и ако исках, можеше да ме покани. Беше направо смешно. И какво можех да й дам като сватбен подарък? Сърцето ми, завързано с червена панделка? Главата ми? Онази ми работа?

На четиринадесети, деня на Свети Валентин, реших, че е време да сменя сцената. После се появи Нона, но това вече го знаете.

Трябва да разберете какво беше тя за мен, ако от това би имало някаква полза. Тя беше по-красива от моето момиче, но не това беше важното. В богатите страни, хубостта е евтино нещо. Въпросът бе в това, което бе вътре в нея. Тя беше секси, но сексуалността, която излъчваше, бе като сексуалността на растение — сляп секс, някакво вкопчване, на което човек не можеше да откаже и което не бе толкова съществено, защото бе инстинктивно и фотосинтезно. Не като животно, а като растение. Усещате ли за какво става дума? Знаех, че ще се любим, че ще се любим така, както го правят мъж и жена, но че нашето сливане ще е притъпено, отдалечено и безсмислено като бръшлян, вкопчен в стена на августовското слънце.

Сексът бе важен, но не много..

Мисля — не, убеден съм — че насилието бе истинската мотивираща сила. Насилието бе истинско, то не беше от сънищата. То бе голямо, силно и твърдо като Форда-52 на Ейс Мерил. Насилието във „Вкусните Хапки на Джо“, насилието над Норман Бланшет. В него имаше нещо сляпо и вегетативно. Може би тя бе просто увивно растение, в крайна сметка, защото Мухоловката на Венера е вид увивно растение, но това е хищно растение, което прави животинско движение, когато между челюстите му се появи муха или парченце сурово месо. И това е истина. Размножаващото се със спори увивно растение може само да сънува, че прелюбодейства, но аз съм сигурен, че Венерината Мухоловка усеща вкуса на тази муха и с наслада усеща как замира съпротивата й, между стиснатите челюсти.

Последната част бе моята собствена пасивност. Не можех да попълня празнотата в живота си. Не празнотата, която остави моето момичето в живота ми, когато си отиде — не бих искал да хвърлям вината върху нея — а празнотата, която винаги бе съществувала в живота ми, тъмният водовъртеж, който не бе стихвал вътре в мен. Нона попълни тази празнота. Тя ме караше да се движа и да действам.