Стивън Кинг - Нона

Тя седеше до мен, без да се докосваме, но достатъчно близко. Когато се обръщаше, понякога усещах кичур от косата й да се докосва до шията ми. Сякаш до мен се допираше мъничък електрод. Веднъж дори протегнах ръка и докоснах крака й, за да се уверя, че всичко това е реалност. Тя тихо се засмя. Всичко беше реално. Вятърът свиреше край прозорците, духаше снега на големи плющящи пориви.

Побягнахме на юг.

От другата страна на моста при Харлоу, когато се пътува по път 126, се вижда една огромна ремонтирана ферма със смехотворното название Младежка Лига на Касъл Рок. Те имат дванадесет писти за боулинг, с раздрънкани автомати за подреждане на кеглите, които обикновено са повредени последните три дни от всяка седмица, няколко билярдни маси, джубокс с най-големите хитове за 1957 и щанд за кола и чипс, откъдето човек можеше да си вземе под наем обувки за боулинг — обувки, които сякаш току-що са били свалени от краката на някой умрял пияница. Названието е смехотворно, защото младежите от Касъл Рок се отправят към автокиното в Джей Хил или пък към автомобилните състезания в Оксфърд Плейнс. Хората, които се навъртат там, са обикновено нехранимайковци от Гретна, Харлоу и самия Касъл Рок. На паркинга има средно по един бой на вечер.

Започнах да се навъртам в Младежката Лига още, когато бях в гимназията. Един мой познат, Бил Кенеди, работеше там три нощи в седмицата и ако нямаше чакащи за маси, той ме оставяше да чукна един билярд. Не беше кой знае какво, но беше по-добре, отколкото да се върна в къщата на Холис.

Там се запознах с Ейс Мерил. Никой не се съмняваше, че той беше най-печения тип от трите града. Той караше открит Форд-52 и се говореше, че може да вдигне и сто и седемдесет километра, ако се наложи. Обикновено той влизаше като цар, косата му лъскава и пригладена с брилянтин, като нафръцкан гъши задник, изиграваше няколко игри билярд (Дали е бил добър? Ха познайте.), купуваше кока-кола на Бетси, когато тя дойдеше, и си тръгваха. Човек почти можеше да чуе въздишката на облекчение на присъстващите, когато се блъснеше издрасканата входна врата. Никой не излизаше на паркинга с Ейс Мерил.

Искам да кажа никои, освен мен.

Бетси Мейлънфънт беше неговото момиче, най-хубавото момиче в Касъл Рок, предполагам. Не смятам, че беше кой знае колко интелигентна, когато човек я погледнеше, това нямаше никакво значение. Тя имаше най-безупречната кожа, която бях виждал някога. Косата и бе черна като катран, тъмни очи, щедри устни, безупречно тяло, което тя с радост демонстрираше. Кой би посмял да я замъкне отзад и да я опъне, докато Ейс се навърташе наоколо? Никой, който беше с всичкия си — ето кой. Много си падах по нея. Не така както по моето момиче и по Нона, въпреки че тя приличаше на по-млада нейна версия, но всичко бе точно толкова сериозно и безнадеждно. Тя беше на седемнадесет — две години по-голяма от мен.

Започнах да ходя там още по-често, дори в нощите, когато Били не беше на работа, само за да я зърна. Чувствах се като тези, които ходят да гледат птичките, само дето за мен това бе отчаяна игра. Връщах се вкъщи, лъжех Холисови къде съм бил и се качвах в стаята си. Пишех й страстни писма, в тях казвах всичко, което исках да й кажа и после ги късах. В училище си мечтаех как тя се омъжва за мен и ние избягваме заедно в Мексико.

Тя сигурно бе усетила какво става и сигурно се бе почувствала поласкана, защото се държеше мило с мен, когато го нямаше Ейс. Тя идваше при мен да си поговорим, позволяваше ми да я почерпя с кола, сядаше на някое високо столче и докосваше крака ми със своя. Направо ме подлудяваше.

Една нощ в началото на ноември аз се размотавах наоколо, чукнах малко билярд с Бил, очаквах я да дойде. Заведението беше пусто, защото още нямаше осем часа и навън духаше самотен вятър, и заплашваше, че ще дойде зимата.

— Ти по-добре се откажи — каза Бил.

— От какво да се откажа.

— Ти си знаеш.

— Не, не зная. — Аз пропуснах и Бил добави нова топка на масата. Той направи шест последователни и докато ги правеше, аз отидох до джубокса и пуснах монета.

— Бетси Мейлънфьнт. Чарли Хогън разправяше на Ейс как се навърташ около нея. Според Чарли било много смешно, това дето е по-голяма от теб и така нататък, но Ейс не се засмя.

— Тя не значи нищо за мен — казах аз с хартиени устни.

— Гледай да е така — каза Бил и в този момент влязоха няколко момчета и той отиде на щанда, за да ги обслужи.

Ейс дойде около девет часа. Беше сам. До тогава той почти не беше ме забелязвал и аз бях забравил това, което Бил ми беше казал. Когато човек е незабележим, той започва да си мисли, че е недосегаем. Играех билярд и бях доста увлечен в играта. Дори не усетих как заведението затихва и хората престават да играят боулинг и билярд. Следващото нещо, което усетих беше, че някой ме хвърли оттатък билярдната маса. Стоварих се върху пода на купчина. Изправих се изплашен и замаян. Гадеше ми се. Той стоеше там, нито един кичур не беше се разрошил, военното му яке бе с полусвален цип.