Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Кучето с нежелание се раздели с новата си приятелка. Спенсър за пореден път остана поразен от изключителната красота на Роузи, която беше много по-голяма хубавица от Валери. Не искаше да изпълнява ролята на спасител лечител, но тази жена по всяка вероятност се нуждаеше от него много повече, отколкото онази, която той търсеше. Но сърцето го теглеше не към Роузи, а към Валери. Спенсър не можеше да си обясни причината за този факт и се обвиняваше, че е обсебен и се е понесъл по бездънните течения на подсъзнанието, без да се интересува къде ще го отнесат.

Роки изприпка до него. Беше се задъхал и се хилеше.

Роузи вдигна ръка и им махна за довиждане.

Спенсър й отвърна със същото.

Може би желанието му да намери Валери не беше обсебеност. Имаше странното чувство, че той е хвърчилото, а тя — макарата. И някаква неизвестна сила — вероятно съдбата — навиваше връвта около макарата, неумолимо привличайки го към Валери и Спенсър нямаше друг избор.

Вълните се плискаха на брега, прииждайки от далечен Китай, слънчевите лъчи преодоляваха разстоянието от 149 501 000 километра, за да погалят златистите тела на младите жени по бикини, а Спенсър и Роки вървяха към форда.

Следван по петите от Рой Майро, Дейвид Дейвис се втурна към главната лаборатория за обработка на информация. Даде на Нела Шайър снимките на двата най-ясни отпечатъка, взети от прозореца на банята, и каза:

— Единият несъмнено е от палец, а другият може би от показалец.

Шайър беше около четирийсет и пет годишна и неомъжена. Чертите на лицето й бяха заострени като на лисица. Имаше ситно накъдрени оранжеви коси и зелен лак на ноктите. Наполовина оградената й стаичка беше украсена с три снимки, изрязани от списания за културизъм — едри, мускулести мъже с впити в задника бикини. Дейвис забеляза фотографиите, намръщи се и рече:

— Шайър, казах ти, че това е недопустимо. Трябва да махнеш снимките.

— Човешкото тяло е изкуство — отвърна Нела.

Лицето на Дейвис почервеня.

— Знаеш, че това може да бъде изтълкувано като сексуален тормоз на работното място.

— Нима? От кого?

— От всеки мъж в това помещение.

— Никой от мъжете, които работят тук, не изглежда като тези сексапилни здравеняци. И докато не заприличат на тях, не бива да се притесняват, че ще ги закачам.

Дейвис откъсна една от снимките, после друга.

— Последното, което искам да пише в служебното ми досие, е, че допускам сексуален тормоз в отдела си.

Рой смяташе, че Нела Шайър е нарушила закона, но прозря иронията на ситуацията — Дейвис се притесняваше да не би служебното му досие да бъде опетнено от забележка за толериране на сексуален тормоз. В края на краищата безименната агенция, за която работеха, беше незаконна организация и не носеше отговорност пред избрано длъжностно лице, следователно всяко действие в работния ден на Дейвис беше в нарушение на един или друг закон.

Разбира се, като всички служители на агенцията, и Дейвис не знаеше, че е инструмент на конспирация. Той получаваше заплатата си от Министерството на правосъдието и мислеше, че е вписан във ведомостите им като техен служител. Беше подписал клетвена декларация за запазване на служебната тайна, но смяташе, че участва в законна — макар и потенциално противоречива — офанзива срещу организираната престъпност и международния тероризъм.

Дейвис откъсна и третата снимка и я смачка.

— Може би тези снимки те отблъскват толкова много, защото те възбуждат — нещо, което не можеш да приемеш. Мислил ли си по този въпрос? — рече Нела, сетне погледна снимките на пръстовите отпечатъци. — Какво искаш да направя с тях?

Рой видя, че Дейвид Дейвис полага усилия да не отговори с първите думи, които му дойдоха наум.

— Искаме да знаем чии са отпечатъците. Влез в „Мама“ и се свържи с отдела по автоматизирана идентификация на ФБР. Започни с Индекса на латентните описания.

Федералното бюро за разследване имаше записани сто и деветдесет милиона отпечатъци. Макар че най-новият им компютър можеше да извършва хиляди сравнения в минута, преравянето на целия запас с отпечатъци щеше да отнеме много време.

С помощта на хитро измислен програмен продукт, наречен Индекс на латентните описания, кръгът на търсене драстично се смаляваше и резултатите се постигаха бързо. Ако издирваха сериен убиец, компютърните специалисти изброяваха основните характеристики на престъпленията — полът и възрастта на всяка жертва, методът на убийство, приликите в състоянието на труповете и мястото, където са намерени — и Индексът сравняваше тези факти с почерка на вече известни нарушители, и изготвяше списък на заподозрените и отпечатъците им. При това положение бяха необходими не милиони, а неколкостотин, дори само няколко съпоставки.