Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Спенсър стана от люлеещия се стол, обърна се с гръб към Роки, вторачи се в стената на бунгалото и изпи бирата.

Кучето се върна и двамата влязоха вътре, оставяйки сенките на дърветата незабелязано да се удължават.

Роки задряма на дивана, а Спенсър седна пред компютъра и се залови да търси Валери. Нямаше представа къде е отишла, затова можеше да се съсредоточи само върху миналото й.

Разполагаше с една-единствена следа — Лас Вегас. Карти.

Фактът, че Валери познава Лас Вегас и умее бързо да раздава карти, вероятно означаваше, че бе живяла там и си бе изкарвала прехраната като крупие.

Спенсър проникна в главния компютър на полицията в Лос Анджелис по обичайния начин. Оттам се включи в междущатската полицейска мрежа за обмен на информация, която често използваше, и влезе в базата данни на шерифския отдел на окръг Кларк, Невада, под чиято юрисдикция попадаше Лас Вегас.

Хъркащото куче размаха крака. Сигурно в съня си гонеше зайци. Но като се имаше предвид характера му, сигурно зайците гонеха него.

Спенсър разгледа файловете в компютъра на шерифския отдел, проникна в досиетата на служителите и най-сетне откри файл на име „КОДОВЕ НЕВАДА“. Беше убеден, че знае какво означава това и искаше да получи достъп.

Файлът „КОДОВЕ НЕВАДА“ имаше специална защита. За да влезе в него, му беше необходим някакъв номер за достъп. Колкото и невероятно да звучеше, в повечето полицейски агенции това беше или номерът на значката на някое от ченгетата, или — ако беше учреждение — идентификационният номер на някой от служителите. А всички тези номера можеше да бъдат научени от служебните досиета, които не се пазеха особено строго. Спенсър вече знаеше няколко номера на значки, в случай че му потрябват. Той написа единия и отвори файла „КОДОВЕ НЕВАДА“.

Списъкът изброяваше цифрови кодове, с които можеше да се получи достъп до информацията във всяка правителствена агенция в щата Невада. За миг Спенсър проследи киберпространствената магистрала от Лас Вегас до Комисията по хазарта в Карсън Сити, главния град на Невада.

Комисията даваше лиценз на всички казина в щата и се грижеше за прилагането на правилата, на които се подчиняваха. Всеки, който искаше да инвестира или да постъпи на работа в хазартната индустрия, трябваше да представи автобиография и да докаже, че няма връзки с известни престъпници. През седемдесетте години комисията се състоеше от безкомпромисни членове, които изгониха повечето мафиоти, основали най-голямата индустрия в Невада в услуга на компании като „Метро-Голдуин-Майер“ и веригата хотели „Хилтън“.

Беше логично да се предположи, че освен шефовете, и другите служители на казината — от салонен управител до сервитьорка на коктейли — са обречени на подобни, макар и не толкова изчерпателни проверки, за да им бъдат издадени служебни карти. Спенсър разгледа менютата и директориите и след двайсет минути намери досиетата, които му трябваха.

Информацията, отнасяща се до служителите на казината, бе разделена на три основни файла — „ИЗТЕКЛИ“, „ТЕКУЩИ“ и „ВИСЯЩИ“. И тъй като от два месеца Валери работеше в „Червената врата“ в Санта Моника, Спенсър първо влезе във файла „ИЗТЕКЛИ“.

По време на странстванията си в киберпространството той бе виждал малко файлове, съдържащи толкова много препратки към други справки като този. При това информацията в другите файлове се отнасяше до сериозните въпроси на националната сигурност. Системата му позволяваше да търси обект в категорията „ИЗТЕКЛИ“ с помощта на двайсет и два индекса, вариращи от цвета на очите до последната месторабота.

Спенсър написа:

ВАЛЕРИ АН КИЙН

След няколко секунди системата отговори:

НЕПОЗНАТА

Спенсър избра файл „ТЕКУЩИ“ и отново написа името.

Отговорът беше:

НЕПОЗНАТА

Спенсър провери и файла „ВИСЯЩИ“, но резултатът беше същия. Валери Ан Кийн беше непозната на комисията по хазарта в Невада.

Той се вторачи за миг в екрана. Отчая се, защото единствената му следа не бе довела доникъде. После осъзна, че жена, която бяга, едва ли би използвала едно и също име там, където отидеше, защото така лесно можеха да я проследят. Ако Валери беше живяла и работила в Лас Вегас, тогава името й по онова време сигурно е било друго. И за да я намери във файла, Спенсър трябваше да действа хитро.

Докато чакаше Нела Шайър да открие мъжа с белега, Рой Майро се намираше в ужасна опасност да бъде въвлечен в неколкочасов дружески разговор с Дейвид Дейвис. Рой предпочиташе да изяде кифла с цианкалий и да изпие голяма чаша карболова киселина, отколкото да прекара още време в компанията на експерта по отпечатъци.