Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Спенсър поиска пълна разпечатка на досието на Хана Мей Рейни, което беше само три страници и го прочете отначало докрай.

Под името Рейни предишната година Валери бе работила четири месеца като крупие в казиното на хотел „Мираж“ в Лас Вегас. Беше напуснала на двайсет и седми ноември, почти преди два месеца и половина и според доклада на управителя на казиното бе изчезнала без предупреждение.

Които и да бяха, „те“ я бяха проследили и тя им се бе изплъзнала по същия начин като в Санта Моника.

В един от ъглите на паркинга под сградата на агенцията в центъра на Лос Анджелис Рой Майро даваше последни указания на тримата агенти, които щяха да го придружат до къщата на Спенсър Грант, за да го арестуват. Тъй като агенцията им официално не съществуваше, думата „арест“ не се вписваше в дефиницията си и „отвличане“ би било по-точно описание на намеренията им.

Рой нямаше проблем с нито един от двата термина. Моралът беше относителна представа и нищо, извършено в интерес на правилни идеали, не беше престъпление.

Всички носеха документи на Агенцията за борба с наркотиците, затова Грант щеше да помисли, че го водят на разпит във федерална институция и ще му позволят да се обади на адвокат. Всъщност имаше по-голяма вероятност да види Всемогъщия Бог, седнал на позлатен трон, реещ се в облаците, отколкото някой с юридическо образование.

Прилагайки необходимите методи, за да получат достоверни отговори, те щяха да го разпитат какви са взаимоотношенията му с жената и къде е тя в момента. И когато научеха онова, което им трябваше или се убедяха, че са изтръгнали всичко, те щяха да се отърват от него.

Рой лично щеше да ръководи премахването и да освободи горкото, уплашено копеле от страданията на този изтерзан свят.

Кал Дормон, един от тримата агенти, беше облечен в бял панталон и бяла риза с емблемата на ресторант за пица. Той щеше да кара малък микробус със същата емблема — един от множеството магнитни знаци, които можеха да се прикрепят към всяко превозно средство, за да променят външността му в зависимост от изискванията на операцията.

Алфонс Джонсън беше с работни обувки, сиво-кафяв панталон и джинсово яке, а Майк Векио — по анцуг и маратонки.

Рой беше единственият, издокаран в костюм. Но тъй като на дивана на Дейвис бе задрямал с дрехите, и той не се вместваше в представата за спретнат и с добре изгладено облекло федерален агент.

— И така, няма да действаме като снощи — каза Рой на тримата, които бяха включени в екипа на специалните сили в Санта Моника. — Трябва да поговорим с онзи човек.

Ако предишната нощ бяха видели жената, те мигновено щяха да я ликвидират. Заради местните полицаи, които можеше да се появят в къщата, те щяха да сложат в ръката й оръжие — „Дезърт Ийгъл“, четирийсет и четвърти калибър — толкова мощен пистолет, че куршумът, изстрелян от него, пробиваше човешкото тяло и оставяше дупка с размера на юмрук, оръжие, очевидно предназначено да убива само хора. Историята щеше да бъде, че един от агентите е застрелял жената при самоотбрана.

— Не можем да си позволим да го изпуснем — продължи Рой. — И не забравяйте, че той е обучен като вас, затова едва ли ще протегне ръце, за да му сложим белезниците. Ако не можете да го накарате да се държи прилично, стреляйте в краката му. И без това няма да му трябват повече. Само не го изпускайте. Ясно ли е? Запомнете, че е абсолютно наложително да говорим с него.

Спенсър получи цялата информация, която го интересуваше, съдържаща се във файловете на комисията по хазарта в Невада, после се свърза с полицията в Санта Моника и прочете файла с произшествията, станали през последните двайсет и четири часа. Името Валери Ан Кийн и адресът на къщата, която бе наела, не се споменаваха никъде.

Той излезе от файла за произшествията и провери повикванията в сряда през нощта, защото беше възможно полицаите в Санта Моника да са отговорили на телефонно обаждане, свързано с инцидента в едноетажната къща, но да не са го записали в докладите си. И този път Спенсър намери адреса.

Последната бележка на дежурния полицай показваше защо случаят не е вписан в съответния файл. „Операция на Бюрото за борба с контрабандата с алкохол, цигари и оръжия. Под федерална юрисдикция.“

Местните ченгета бяха изолирани.

Роки се събуди, излая пронизително, падна на пода, стана и започна да гони опашката си, после озадачено завъртя глава наляво и надясно, търсейки заплахата, която бе прогонила съня му.