Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Той заяви, че не е мигнал цяла нощ, макар да спа като невинен младенец, и успя да убеди Дейвис да му предложи да използва кабинета му.

— Настоявам и не искам да чувам никакви възражения! — заяви Дейвис, като трескаво жестикулираше и кимаше. — Там има диван. Можеш спокойно да се опънеш. Няма да ме притесняваш. Имам много работа в лабораторията, така че днес няма да ползвам кабинета.

Рой не предполагаше, че ще заспи. Стаята беше хладна и тъмна. Лъчите на калифорнийското слънце не проникваха през плътно спуснатите щори. Той мислеше, че ще легне по гръб, ще се вторачи в тавана, ще си представи докъде се простира духовната му същност — там, където душата му се сливаше със загадъчната сила, която управляваше космоса — и ще медитира върху смисъла на съществуванието. Всеки ден Рой се стремеше към все по-дълбоко самосъзнание. Търсенето на просветление беше безкрайно вълнуващо за него. Но колкото и да беше странно, той заспа.

Сънува един съвършен свят, където нямаше алчност, завист и отчаяние, защото всички хора бяха еднакви. Имаше един-единствен пол и човешките същества се самовъзпроизвеждаха чрез дискретна партеногенеза, усамотени в баните си — макар и рядко. Цветът на кожата им беше бял с леко сияещ синкав оттенък. Всички бяха красиви и притежаваха отличителните белези и на двата пола. Никой не беше глупав, но не беше и много умен. Всички се обличаха еднакво и живееха в къщи, които си приличаха. Всеки петък вечер имаше планетарно бинго и всеки печелеше, а в събота…

Верц го събуди и Рой се парализира от ужас, защото обърка съня с реалността. Видя бледото и кръгло като месечина лице на помощника на Дейвис и помисли, че както всички други по света, и Рой прилича на Верц. Опита се да изпищи, но от устата му не излезе звук.

После Верц заговори и го разсъни.

— Госпожица Шайър го намери. Мъжа с белега. Откри го.

Рой се прозя, направи гримаса от неприятния вкус в устата си и тръгна след Верц. Дейвид Дейвис и Нела Шайър стояха пред компютъра. Всеки държеше купчина листа. Рой присви очи първо от блясъка на неоновото осветление, после от интерес, когато Дейвис започна да му подава лист по лист компютърните разпечатки, които двамата с Нела оживено коментираха.

— Казва се Спенсър Грант — рече Дейвис. — Няма бащино име. На осемнайсет години, след като завършил гимназия, постъпил в армията.

— Висок коефициент на интелигентност и също така висока мотивация — добави Нела. — Записал се за подготовка в специалните сили. Военен рейнджър.

— След шест години напуснал армията — продължи Дейвис. — Възползвал се от военните привилегии и се записал в университета в Лос Анджелис.

Рой прелисти разпечатките и отбеляза:

— Има магистърската степен по криминология.

— И още една специалност — криминална психология — добави Рой. — Завършил е само за три години.

— Млад човек, който бърза — отбеляза Верц, явно за да запомнят, че е бил в екипа, открил издирвания мъж.

— После се записал в полицейската академия в Лос Анджелис — продължи Нела Шайър. — Завършил като първенец на класа.

— Един ден, след като бил служил по-малко от година, Грант случайно се натъкнал на кражба на кола. Двама въоръжени мъже. Видели го, че се приближава и се опитали да вземат за заложник жената, която шофирала автомобила.

— Убил и двамата — намеси се Нела. — Жената се отървала без драскотина.

— Имало ли е вътрешно разследване?

— Не. Всички били на мнение, че е бил в правото си да застреля онези типове.

Рой погледна следващата страница, която Дейвис му даде, и каза:

— Според тази информация Грант е бил преместен.

— Притежава умения да работи с компютър и е много способен — рече Дейвис. — Затова са го преместили в отдел „Компютърни престъпления“. Работа само зад бюро.

Рой се намръщи.

— Защо? Травматизиран ли е бил след убийствата?

— Някои ченгета не издържат — вещо отбеляза Верц. — Не са замесени от такова тесто. Стомахът им не го понася и те се скапват.

— Според докладите от задължителните терапевтични сеанси Грант не е бил травматизиран — каза Нела Шайър. — Убийствата не са се отразили на психиката му. Поискал е да го прехвърлят, но не защото е бил травматизиран.

— Вероятно като отрицание на онова, което и изпитвал — рече Верц. — Тъй като е бил мъжко копеле, срамувал се е от слабостта си и не е искал да я признае.

— Каквато и да е причината — рече Дейвис, — той е поискал да го преместят. Сетне, преди десет месеца, след като служил двайсет и един месеца в специалните сили, Грант е напуснал полицията.