Дийн Кунц: Не бой се от нищо

И ние пристъпихме към действие.

Боби се обърна, изправи се плавно и вдигна пушката, сякаш имаше не само военна подготовка, а бе учил и балет. От дулото излезе пламък и първият оглушителен изстрел уцели двете новодошли маймуни на прозореца. Повали ги по гръб на верандата, все едно бяха детски плюшени играчки. Вторият куршум порази двойката вляво от мивката.

Ушите ми кънтяха, сякаш се намирах в камбанарията на катедрала и макар че трясъкът на изстрелите в това затворено пространство беше достатъчно силен, за да загубя ориентация, скочих преди пушката да гръмне втори път. Саша също стана, обърна се и стреля по другите двама натрапници точно когато Боби се справи с номер три и четири.

Докато те стреляха и кухнята се тресеше от изстрелите, най-близкият прозорец се взриви върху мен. Плъзгайки се сред водопад от стъкла, крещящ резус тупна в средата на масата. Събори две от трите свещи, угаси едната, изтръска козината си от дъжда и блъсна тавата с пиците на пода.

Извадих пистолета, но новодошлият се хвърли на гърба на Саша. Ако стрелях по него, куршумът щеше да мине през проклетото същество и вероятно щеше да засегне и нея.

Ритнах стола и заобиколих масата. Саша пищеше. Кряскащата маймуна се опитваше да отскубне кичур от косите й. Инстинктивно Саша бе изпуснала револвера, за да посегне към резуса. Маймуната искаше да я ухапе. Зъбите й тракаха силно. Саша стоеше прегърбена над масата, а звярът се мъчеше да отметне главата й назад, за да оголи гърлото й.

Изпитах болезнено предчувствие за загуба, което ме беше измъчвало преди. Убеден, че ще ми отнемат Саша, оставих пистолета на масата и хванах маймуната. С дясната ръка я стиснах през врата, а с лявата сграбчих козината и кожата между лопатките на гърба. Ощипах го толкова ожесточено, че звярът изпищя от болка. Но не искаше да пусне Саша и докато се борех да я измъкна от лапите му, се опита да й оскубе косите.

Боби зареди пушката и стреля трети път. Стените на вилата се разтресоха, сякаш имаше земетресение. Помислих, че това са последните двама натрапници. После чух Боби да псува и разбрах, че ни очакват още неприятности.

Осветени повече от собствените си пламтящи очи, отколкото от мъждукащите пламъчета на останалите свещи, още две маймуни, като камикадзе бяха скочили през прозореца над мивката.

Боби трескаво зареждаше пушката.

Някъде из вилата Орсън бясно лаеше. Не знаех дали тича към нас, за да се включи в боя или зове за помощ.

От устата ми се изсипа порой от псувни, коя от коя по-сочни. Изръмжах свирепо като животно и стиснах резуса за гърлото. Започнах да го душа и звярът нямаше друг избор, освен да пусне Саша.

Маймуната тежеше дванайсет-тринайсет килограма, по-малко от една шеста от моето тегло, но беше кокалеста, мускулеста и изпълнена с омраза. Крещейки пронизително и плюейки, макар че едва поемаше въздух, тя се опита да наведе глава, за да ме ухапе по ръцете. Извиваше се, гърчеше се, риташе, размахваше лапи и беше по-неуловима от змиорка, но яростта ми, че бе посегнала на Саша, придаваше изключителна сила на ръцете ми. Най-после вратът на резуса изпука. Съществото се отпусна безжизнено и аз го хвърлих на пода.

Догади ми се от отвращение. Едва поемайки дъх, взех пистолета. Саша също бе грабнала револвера си. Приближи се до счупения прозорец и откри огън в мрака навън.

Докато презареждаше, явно загубил дирите на последните две маймуни, въпреки святкащите им очи, Боби се приближи до електрическия ключ за осветлението и завъртя регулатора силно, като ме накара да присвия очи.

Едно от малките копелета стоеше на плота до печката. Беше извадило най-малкия нож и преди някой от нас да успее да стреля, го хвърли срещу Боби.

Не знам дали стадото беше обучено на елементарни бойни техники или на маймуната й провървя. Ножът се превъртя във въздуха и се заби в дясното рамо на Боби.

Той изпусна пушката.

Изстрелях два куршума в нападателя и резусът се строполи мъртъв.

Последната маймуна може би знаеше, че не е благоразумно да се излагаш на излишни рискове, защото подви опашка и избяга през прозореца над мивката. Стрелях още два пъти, но не я уцелих.

На другия прозорец, с изумително спокойни нерви и ловки пръсти, Саша извади пълнител от кесията на колана си и го пъхна в револвера трийсет и осми калибър. Завъртя автоматичния пълнител, напълни едновременно всички гнезда, пусна го на пода и затвори барабана.

Запитах се кое училище по радиопредавания предлагаше на бъдещи дисководещи курсове по оръжейно майсторство и поведение под обстрел. От всички хора в Мунлайт Бей Саша беше единствената, която наистина изглеждаше такава, каквато всъщност беше. Сега се усъмних, че и тя си има свои тайни.