Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Налагаше се засега да остана в това положение. Тъй като пътеката беше под водата, дотук не можеше да стигне технически екип. Никой нямаше да ме види как се държа за стълба и никой нямаше да организира операция за спасяването ми.

Ако имах късмет, щом бурята навън преминеше, водата щеше да спадне. И в крайна сметка пътеката отново щеше да се окаже над повърхността. Потокът щеше да стане достатъчно плитък за ходене, както беше преди.

Постоянство беше ключовата дума.

За да държа непрекъснато съзнанието си ангажирано с нещо, аз броях плаващите покрай мен предмети и боклуци. Палмово листо. Синя топка за тенис. Велосипедна гума.

За известно време отново се размечтах как започвам работа в магазина за автомобилни гуми, как вулканизираният каучук става част от живота ми и как всеки ден вдъхвам от аромата на гума.

Жълта възглавничка за градински стол. Зелен капак от хладилна чанта. Парче дограма със стърчащи ръждиви пирони. Мъртва гърмяща змия.

Мъртвата змия ме накара да застана нащрек. Възможно беше потокът да довлече и живо влечуго. От друга страна, ако някое достатъчно голямо парче дърво като дограмата, понесено от течението, ме удареше по гърба, можеше да ми нанесе сериозна травма.

Започнах да се обръщам и да оглеждам назад, за да проверявам плаващите предмети. Може би змията беше предупреждение, изпратено ми от съдбата. Защото благодарение на нея аз забелязах Андре секунди преди да връхлети върху ми.

Злото никога не умира. То само променя лика си.

Конкретно този лик ми беше писнало да го гледам. Когато видях гиганта, за миг си помислих, и искрено се надявах, че към мен плува само един труп.

Но той беше жив, много по-жив и пъргав от мен. Понеже беше прекалено нетърпелив вълните да го доведат до стълба за дълбочината, той пропусна целта си и размаха ръце, решен да ме докопа с плуване.

Не ми оставаше нищо друго, освен да се покатеря на стълба.

Тялото ме болеше страшно много. Гърбът ми направо пулсираше. С последни сили стисках стълба.

За щастие чертите на скалата, не бяха само боядисани с черно, но и издълбани в дървото. Те ми послужиха като места за хващане. Малка утеха, но по-добре от никаква.

Вкопчих се с колене и се надигнах, като в същото време се набрах и с ръце. Крайно изтощен, се спуснах отново във водата. И отново се вкопчих и опитах, сантиметър по сантиметър. Всеки от тях беше върховно постижение.

Когато Андре се удари в стълба, почувствах сблъсъка и погледнах надолу. Лицето му беше грубо и едро като бухалка. Очите му бяха като остри ножове, блестящи от ярост и желание за насилие.

Протегна ръка към мен. Той имаше дълги ръце. Успя само да докосне с върховете на пръстите подметката на дясната ми обувка. Вдигнах краката си по-високо. Тъй като се опасявах, че няма да издържа и ще падна право в лапите му, продължих да се изкачвам като червей нагоре, резка след резка, докато главата ми не се удари в тавана.

Когато отново погледнах надолу, с ужас установих, че макар и да бях вдигнал максимално краката си, стиснал отчаяно с бедра стълба, на него му трябваха само някакви си трийсетина сантиметра, за да ме достигне.

Той впи дебелите си и груби пръсти в резките на скалата. Изглежда, не му беше лесно. С усилие се надигна от водата.

Стълбът завършваше с разширен шпил. С лявата ръка се хванах за него и увиснах като Кинг Конг на върха на Емпайър Стейт Билдинг.

Аналогията не беше много уместна, защото чудовището всъщност беше под мен. По-скоро приличах на крехката Феи Рей. Маймуната-великан, изглежда, изпитваше необяснима страст към мен.

Краката ми започнаха да се плъзгат. Андре замахна към обувката ми. Бясно изритах ръката му и отново вдигнах високо колене.

Спомних си за затъкнатия в колана ми пистолет на Датура. Понечих да го извадя, но уви, бях го изгубил.

Докато отчаяно търсех пистолета, звярът се надигна и ме сграбчи за левия глезен с двете ръце.

Огромната му тежест безжалостно ме задърпа надолу. Чух вик от болка и ярост — веднъж, два пъти, докато накрая осъзнах, че виковете издавах аз.

Шпилът на върха на стълба, който трескаво стисках с длан, не беше от същото дърво, а беше монтиран допълнително. Той не издържа на напъна и се счупи.

Двамата с Андре заедно паднахме в стремително течащата вода.

Щом паднахме, в суматохата успях да се изскубна от хватката му. Мощният поток ме претърколи няколко пъти, след което със сетни сили изскочих на повърхността, кашляйки и плюейки вода.