Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Андре стреля отново.

Главата ми още звънеше от първия гърмеж и вторият не ми се стори толкова силен. Но ушите страшно ме заболяха. Като че звукът се беше материализирал и ги беше пронизал.

В частта от секундата, която разделя гърмежа от ехото, куршумът вероятно беше прелетял и рикоширал покрай мен. Колкото и оглушителен да беше този шум, той означаваше, че късметът и този път не ми е изневерил.

Пълзейки като саламандър, по-далеч от светлината, аз не се заблуждавах, че тъмнината ще ме защити. Той не ме виждаше и разчиташе на късмета да ме улучи случайно. При тези обстоятелства (в извития под широк ъгъл тунел куршумът можеше многократно да рикошира) шансовете му за успех бяха доста големи. Дори в интерес на истината бяха по-големи от тези, ако беше играл в казиното.

Андре стреля трети път по мен. И малкото съжаление, което бях изпитвал към него, се изпари.

Не знаех колко пъти трябва да отскочи куршумът от стените, докато скоростта му отслабне и той стане безопасен. Пълзенето по саламандърски се оказа изтощително, а и не бях уверен, че ще успея да се отдалеча на безопасно разстояние.

Внезапно почувствах повей от лявата ми страна и инстинктивно се насочих натам. Оказа се друг отводнителен канал. Този обаче, явно разклонение на първия, също широк около метър, беше стръмен.

В тунела отекна четвърти изстрел. Озовал се в същия миг извън обсега на всякакви рикошети, аз отново запълзях нататък.

Скоро наклонът се увеличи и изкачването ставаше все по-трудно. Това до известна степен ме обезсърчи, но накрая се примирих. В същото време непрекъснато си напомнях да не докарвам тялото си до границите на физическото изтощение. Вече не бях на двайсет.

Последваха още изстрели, но бях спрял да ги броя, след като задните ми части вече не бяха изложени на риск.

На върха на склона разклонението излизаше в някакво помещение приблизително два на два метра. Огледах го с фенерчето. Изглежда, беше канализационен резервоар.

Тук се стичаше вода от три по-малки тръби, чиито отвори бяха разположени в горната част на помещението. Боклуците, дървесните листа и кори, донесени от тези потоци, падаха и се трупаха на дъното и чакаха да бъдат почистени от техническия персонал.

Отворите на три изходни канала, включително и на този, от който бях дошъл, се намираха на различно ниво, по един на всяка от стените, но не над пода, където се трупаха боклуците. Водата вече се изтичаше през най-ниско разположените от тях.

Тъй като навън бурята продължаваше да бушува, нивото на водата скоро щеше да се вдигне чак до мястото, на което се намирах. Трябваше веднага да се преместя в най-високия от каналите и оттам да продължа да се движа.

Отстрани на пода имаше издигнати ръбове, по които можех да мина, без да газя в боклуците. Трябваше само да бъда внимателен и да не прибързвам.

Тунелите, по които бях минал досега, бяха доста тесни за човек с моето телосложение. А Андре изобщо не би могъл да се промъкне. Той по-скоро би се надявал да ме е ранил или убил с някой от рикоширалите куршуми. Определено не би влязъл да ме преследва по тръбите.

Измъкнах се от канала и стъпих на ръба. Когато погледнах навътре по наклонения тунел, видях светлина в далечината. Преследвачът изръмжа, докато упорито се изкачваше нагоре.

Хрумна ми да извадя пистолета на Датура и да стрелям надолу в тунела, докато онзи пълзеше към мен. Време за разплата.

Предпочитах да имам пушка или може би огнехвъргачка. Като онази, с която Сигърни Уивър гореше гнусните буболечки в „Извънземното“. Или казан с кипящо масло, по-голям от този, който Чарлс Лоутън в ролята си на гърбушкото Квазимодо изля върху тълпата от кулата на „Парижката Света Богородица“. Щеше да е супер.

Датура и нейните следовници ме бяха отказали от традиционните християнски ценности и в момента нямах намерение да обърна другата си буза, за да получа нов удар. Те бяха значително понижили прага ми на търпимост към себеподобните им. А търпимостта ми към насилието се беше покачила.

Андре беше идеален пример за правилото, че винаги трябва да подбираш внимателно обкръжението си.

Застанал върху високия петнайсет сантиметра ръб, с гръб към мътната вода, хванал се с едната ръка за ръба на канала, аз се приготвих за отмъщение. Но така, без да съм изложен на риск, не можех да усетя вкуса на възмездието. Ако стрелях с пистолета по Андре, от отката щях да загубя крехкото си равновесие и да падна в резервоара.