Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Ако обаче една блуждаеща душа бъде достатъчно силно унижена, ако гневът, завистта и бунтарството са били характерни за нея през живота, те ще се проявят в най-злобната паранормална форма през дните, в които мъртвецът се намира още между двата свята. Тогава той ще може да събере в едно цялата си демонична ярост и ще бъде в състояние да мести неодушевени предмети.

С безмилостна настойчивост Датура отново се обърна към сервитьорката, която не можеше и никога нямаше да види:

— Знаеш ли какво си мисля, Мериан? Дори съм готова да се обзаложа. В онзи окаян дом за инвалиди някой негодник санитар всяка нощ се промъква в стаята на сестра ти Бони и я изнасилва.

Мъжът с войнишката прическа щеше да кипне всеки момент. Той отметна яростно глава и изкрещя, но викът му остана затворен в пространството между този свят и отвъдното, където и да се намираше то.

— Тя е безпомощна и отчаяна — добави Датура с отрова в гласа, на която би могла да завиди всяка гърмяща змия. — Бони сигурно не смее да се оплаче на когото и да било, а и тя не знае името му, не може да го види. Бои се, че никой няма да й повярва.

Широкоплещестият разцепи с длани въздуха, сякаш се мъчеше с нокти да отстрани завесата, която го отделяше от света на живите.

— Така че Бони е принудена да търпи всичко, което той й стори, но когато стиска зъби и търпи, се сеща за теб. Защото заради теб се е оказала на погрешното място и в погрешното време, когато земетресението е съсипало живота й. И си мисли за това как ти, нейната сестра, не си до нея, когато тя има нужда от теб, и никога не си била.

Заслушана в самата себе си, най-вярната публика, Датура беше в апогея си. След всяка тирада злостни слова тя като че беше приятно изненадана от още по-силната злоба, извираща дълбоко от нея.

Чудовищното зло зад маската на красотата сега се надигна у нея. Лицето й не беше вече на ослепителна красавица на мъжките мечти, а по-скоро на психично болна жена.

Цялото ми същество се напрегна, тъй като предчувствах, че духът ей-сега ще излее яростта си върху нас.

Вдъхновяван и подстрекаван от Датура, мъжът с войнишката прическа изпадна в силни спазми, сякаш бе бичуван едновременно със сто камшика или разтърсван от мощно електричество. Той разпери ръце по подобие на сектантски пастор в транс, призоваващ хората да се покаят.

От огромните му длани заискриха концентрични енергийни кръгове. Аз ги виждах, но за домакинята и нейните верни слуги щяха да бъдат видими само последиците.

Купчината с преобърнати ротативки внезапно запращя, затрака, задрънча, заскърца. Две табуретки до масата за блекджак затанцуваха на място. Из цялото казино от пода се надигнаха малки вихри от прах.

— Какво става? — попита Датура.

— Канят се да се появят — отвърнах, макар че всички останали духове с изключение на този с войнишката прическа бяха изчезнали. — Всичките. Най-накрая ще ги видиш.

Полтъргайстите са също толкова неодушевени, колкото и ураганите. Те не могат да се прицелят точно, да премерят силите си или да извършват прецизни действия. Тяхната сила е сляпа и спонтанна и може да нарани човек само по случайност. Ако яростно захвърлените предмети или останки обаче полетят към главата ви, ефектът е същият като да ви ударят в главата с бухалка.

Парчета мазилка, отчупили се от тавана при земетръса и изпопадали върху покритата с креп маса, сега се издигнаха във въздуха и се стовариха върху нас.

Успях да се дръпна настрани, а Датура да се наведе. Парчетата минаха покрай и над нас и се разбиха в колоните и стените отзад:

От пръстите на полтъргайста изскачаха мълнии, а когато той отново нададе безшумен вик, от устата му също излязоха концентрични енергийни кръгове.

Вихрите от прах, дървени трески и сажди над пода станаха още по-големи, а таванът започна да се рони. Бясно се замятаха кабелите и жиците над нас, една очукана маса за блекджак рязко се преобърна и отлетя на другия край, все едно че беше издухана от мощен вятър, който иначе ние не чувствахме. Обхванато от пламъци „колело на късмета“ се затъркаля по пода, от него изпопадаха пластмасовите номера. Метални патерици се изправиха и закрачиха сякаш в търсене на мъртвия комарджия, на когото бяха принадлежали. От мрака долетя смразяващо кръвта пищене, като силата и височината на звука непрекъснато се усилваха.

На фона на този стремително ескалиращ хаос голямо парче мазилка с тегло може би седем-осем килограма удари Робърт в гърдите и го събори по гръб.