Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

— Блуждаещите мъртъвци са уязвими и чувствителни — предупредих я. — Дължим им истината и само истината, но трябва да внимаваме и да се стремим да им вдъхнем утешение и кураж с думите си. Необходимо е много да внимаваме какво казваме и как го казваме.

Едва изрекъл това предупреждение, си дадох сметка, че е безсмислено да призовавам Датура към съчувствие.

Обръщайки се директно към духа, който не можеше да види, тя каза:

— Сестра ти Бони е жива.

Надеждата озари лицето на покойната Мериан Морис и аз видях как се накани да възтържествува от радост.

Но Датура продължи:

— Гръбнакът й бил счупен, когато тежащият тон и половина полилей в балната зала се стоварил върху нея. Премазал я като хлебарка. Очите й били избодени.

— Какво правиш? Не говори така! — примолих й се аз.

— Сега Бони е парализирана и сляпа. Живее на държавни помощи в един забравен от бога дом за инвалиди, където сигурно и ще умре от болките си.

Исках веднага да млъкне дори и ако се наложеше да я ударя. И може би причината за това ми желание донякъде се дължеше на факта, че така щях да си намеря оправдание да я ударя.

Сякаш разбраха по телепатичен път за желанието ми, Андре и Робърт се вторачиха напрегнато в мен в очакване на действието.

Въпреки че удоволствието да я просна на земята си заслужаваше боя, който двамата щяха да ми теглят след това, аз си напомних, че съм дошъл тук заради Дани. Сервитьорката беше мъртва, а приятелят ми с крехките кости все още имаше шанс да живее. Основната ми цел трябваше да е неговото оцеляване.

Датура продължи да говори на невидимия призрак:

— Другата ти сестра, Нора, е получила изгаряне над осемдесет процента, но също е оцеляла. Три пръста на лявата й ръка са изгорели напълно. Както и косата, и голяма част от лицето й, Мериан. Едното ухо, устните и носът й направо се изпарили от огъня.

Тъгата така налегна сервитьорката, че не можех да я гледам повече, защото не бях в състояние да й дам никакво успокоение и да я спася от яростната словесна атака.

Дишайки учестено и на пресекулки, Датура като че беше позволила на вълка в нея да я завладее изцяло. Думите бяха нейните зъби, а жестокостта — ноктите й.

— Твоята Нора е претърпяла трийсет и шест операции и й предстоят още — присаждане на кожа, лицева реконструкция, все болезнени и продължителни процедури. А въпреки това тя още изглежда ужасно и отвратително.

— Тук вече си измисляш — прекъснах я.

— Да пукна, ако лъжа. Страшно е противна. Рядко излиза, а когато го прави, носи шапка и си връзва шал на грозното лице, за да не плаши децата.

Подобна агресивност и злоба, изразени така открито и емоционално, необяснимата отровна злъч разкриха пред мен истината, че съвършеното лице на Датура не беше само контраст на вътрешното й Аз, а нейна маска. Колкото повече продължаваше да напада с отровните си слова сервитьорката, толкова по-прозрачна ставаше маската и човек можеше да забележи криещото се зло зад нея. Зло, което беше толкова грозно и отблъскващо, че ако можеше маската рязко да се свали, пред мен сигурно щеше да се покаже лице, в сравнение с което фантомът от операта щеше да ми изглежда като невинна овчица.

— А ти, Мериан, си се отървала много леко в сравнение с тях. Не си изпитвала болка. Можеш да си отидеш, когато си пожелаеш. Но страданието на сестрите ти ще продължи години наред, до края на нещастния им живот.

Поразяващата сила на вината, която Датура се опитваше да внуши на сервитьорката, щеше да остави този измъчен дух прикован към изгорелите руини, към мрачното парче земя поне за още десет години или дори век. И то не за друго, а само за да накара бедната душа да й се яви, за да я види.

— Ядосвам ли те, Мериан? Мразиш ли ме сега, след като ти разкрих в какви безнадеждни и осакатени създания са се превърнали сестрите ти?

— Това е отвратително и жестоко — намесих се отново. — И няма да свърши никаква работа. Безполезно е.

— Знам какво правя, бебчо. Винаги знам точно какво правя.

— Тя не е като теб — настоях. — Тя не мрази и затова не можеш да я вбесиш.

— Всички мразят — отвърна тя и ме изгледа убийствено, от което кръвта ми се смрази. — Омразата движи света. Особено при момичета като Мериан. Те са най-добри в мразенето.

— Какво ли знаеш ти за момичетата като нея? — ядосах се аз. И веднага отговорих: — Нищо. Не знаеш нищо за жените като нея.

Андре направи крачка към мен, а Робърт ми хвърли кръвнишки поглед.

Датура продължи:

— Виждала съм снимките ти във вестниците, Мериан. О, да, направих проучване, преди да дойда тук. Познавам лицата на мнозина от вас, загиналите тук, защото когато ви срещна — чрез моя нов приятел тук — искам срещата ни да се запомни.