Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Докато я наблюдавах как неуморно обикаля из стаята, се запитах колко ли от служителите в нейните фирми — порнографския интернет магазин и секстелефоните — бяха заменени с истински вярващи. Тези, които бяха запазили местата си, сигурно бяха с празни сърца и лесно бяха обърнати към новата вяра.

Запитах се и колко ли мъже като тези двамата тя би могла да призове да убиват в името на нея. Подозирах, че Андре и Робърт, макар и странни, съвсем не са единствените.

Какви ли бяха женските аналози на двамата верни коне? Едва ли им бих поверил децата си, ако работеха в детска градина.

Ако имаше възможност да избягам, да обезвредя експлозивите и да измъкна Дани оттук, а после да насоча полицията към Датура, преданите й фанатици щяха да ме намразят до дъното на душите си. Ако пък заговорническият кръг се окажеше твърде малък, той бързо би се разпаднал. Заблудените щяха да открият други религии или да се върнат към вродения си нихилизъм. Много скоро името ми нямаше да значи нищо за тях.

Ако, от друга страна, нейните бълващи пари предприятия играеха ролята на главен център на нейния култ, щях да съм принуден да взема по-сериозни предпазни мерки. Само смяната на апартамента и прекръстването ми на Од Смит едва ли щеше да ме спаси от войнствените поклонници.

Сякаш почерпила енергия от огнените мечове на светкавиците, раздиращи небето, Датура грабна червените рози от една от вазите и ги размаха във въздуха, демонстрирайки свръхестествените си умения.

— В Париж, в подземието на една сграда, която немците използвали през войната като щаб на тайната полиция, след като окупирали Франция, един офицер от Гестапо на име Гесел изнасилил много млади жени докато ги разпитвал, биел ги с камшик, а някои от тях убивал за удоволствие.

Докато тя се опитваше нагледно да покаже бруталността на Гесел, от розите се отрониха и полетяха към земята алени листа.

— Една от най-отчаяните му жертви се опитала да се съпротивлява — захапала го за врата и му разкъсала сънната артерия. Той умрял в собствената си фабрика за мъчения, която обитава до ден-днешен. Цветът на една от розите се отчупи и падна в скута ми. Стреснах се и го бутнах на пода, все едно че беше отровна тарантула.

— По покана на сегашния собственик на сградата — продължи Датура — аз посетих това подземие, което всъщност се намира два етажа под нивото на улицата. Ако там жена се съблече и си предложи… Почувствах ръцете на Гесел навсякъде по тялото си — нетърпеливи, дръзки, настойчиви. Той проникна в мен. Но аз не го виждах. Бяха ми обещали, че ще го видя — автентичен призрак на нациста в цялата му прелест.

Във внезапен пристъп на гняв тя хвърли на земята розите и стъпка една от тях с тока на ботуша си.

— Исках да видя Гесел. Чувствах го. Властен, безскрупулен. Яростен. Но не можех да го видя. Те все убягват от очите ми.

Датура си пое въздух на пресекулки. Със зачервено лице не защото резките движения я бяха изтощили, а защото гневът я беше превъзбудил, тя се приближи до Робърт, който седеше на масата срещу мен, и протегна дясната си ръка към него.

Той допря дланта й до устните си. За миг си помислих, че ще я целуне — странно нежно отклонение за диваци като тях.

Но перверзното му смучене издаваше човек, който беше всичко друго, но не и неясен.

В това време Андре отвърна поглед от прозореца и от бурята, която беше ангажирала до този момент вниманието му. Танцуващите пламъчета на свещите осветиха лицето му, но не можаха да смекчат грубите му черти.

Все едно че беше подвижна планина, той се доближи до масата и застана до стола на Робърт.

Когато Датура беше грабнала розите, си беше убола дланта с бодлите. Докато ги размахваше във въздуха, тя не показа, че я боли, но сега й потече кръв.

Робърт можеше да смуче така, докато й изпие цялата кръв. От блаженото му мъркане стана ясно, че е дълбоко удовлетворен.

Колкото и смущаваща да беше гледката, съмнявах се, че Датура имаше предвид точно тази „нужда“. По-скоро беше нещо много по-лошо от това.

В израз на някакво перверзно благородство тя прекъсна блаженството на Робърт и подаде ръката си на Андре.

Опитах се да се съсредоточа върху прозореца и бушуващата буря, но не можех да отклоня очи от смразяващата сцена срещу мен.

Великанът притисна устата си в свитата й длан и заблиза като малко коте. Очевидно не се опитваше да утоли жаждата си, но като че пиеше не само кръв, а нещо друго, неизвестно ми и дълбоко греховно.

Докато Шевал Андре се радваше на снизхождението на господарката, Шевал Робърт гледаше напрегнато. Лицето му чак се беше изкривило от силно желание.