Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Това бяха не просто бдителни очи на пазач, а дълбоко енигматични, каквито не бях виждал у никого досега. Имах странното чувство, че зад тези очи се криеше толкова различен от обикновения човешки разум, че като нищо можеше да е на създание, родено в друг свят.

На фона на внушителната физическа сила пушката изглеждаше някак излишна. Той я занесе до прозореца и я хвана с две ръце, като в същото време се загледа към пустинята.

Вторият беше набит, но не така напомпан като първия. Макар и млад, имаше блуждаещ поглед, подпухнали очи и червени бузи на кръчмарски скандалджия, който с удоволствие би прекарал живота си в пиене и сбивания, а без съмнение той се справяше и с двете добре.

Посрещна погледа ми, но не така смело като човека-локомотив. Очите му веднага се плъзнаха настрани, сякаш го бях накарал да се почувства неловко, колкото и малко вероятно да беше това. Дори втурнал се срещу него бик едва ли би го накарал да се почувства неловко.

Макар че не видях да е въоръжен, можеше да има пистолет, прибран в кобур под лятното му памучно спортно яке.

Той издърпа стола от масата, седна и си наля от виното, което аз бях отказал.

Също като жената и двамата мъже бяха облечени в черно. Подозирах, че това не е случайно, че Датура обича черното и че те са се докарали така по нейно нареждане.

Сигурно бяха стояли на пост при стълбищата. Тя не ги беше повикала по телефона, нито им беше изпратила съобщение, но те по някакъв начин бяха разбрали, че съм се промъкнал покрай тях и съм при нея.

— Този — тя посочи локомотива до прозореца — е Шевал Андре.

Той не ме погледна, нито каза „приятно ми е“.

Щом пияницата-скандалджия изпи една трета от чашата си, Датура представи и него:

— Този е Шевал Робърт.

Робърт се вторачи в свещите на масата.

— Андре и Робърт Шевал? Братя ли са? — попитах аз.

— Шевал не е фамилия, както много добре знаеш. Шевал означава „кон“. Както много добре знаеш.

— Кон Андре и Кон Робърт. Мадам, трябва да ви кажа, че въпреки странния живот, който водя, всичко това ми се струва доста ненормално.

— Ако ми покажеш духовете и всичко останало, което искам да видя, може и да не им наредя да те убият в крайна сметка. Не би ли искал да си моят Шевал Од?

— Боже, мисля си, че мнозина млади мъже биха ми завидели за подобна оферта, но аз не знам какви ще са задълженията ми като кон, какво ще е заплащането и дали ще имам здравни осигуровки…

— Задълженията на Андре и Робърт са да правят, каквото им кажа, както много добре знаеш. Като компенсация аз им давам това, от което се нуждаят и когато се нуждаят. От време на време, като в случая с доктор Джесъп, им давам и това, което искат.

Двамата мъже я погледнаха с жадни погледи, които не бяха много сладострастни. Улових у тях някаква друга нужда, която нямаше нищо общо със секса. Нужда, която само тя можеше да задоволи, толкова гротескна, че се надявах никога да не разбера какво е нейното естество.

Датура се усмихна.

— Момчетата постоянно са в нужда.

Мълния, подобна на драконов зъб, проблесна сред черните облаци — остра и ярка. Просветна веднъж, после втори път. Отекна гръм. Небето конвулсивно потрепери и от него се изсипаха милион сребристи капки дъжд. А после още други милиони.

Силният порой сякаш отми от въздуха и малкото светлина, която успяваше да проникне през буреносните облаци. Денят стана мрачен и навъсен, като че дъждът не беше само метеорологично явление, а морална присъда върху земята.

След като светлината от прозореца намаля, свещите засветиха още по-ярко. Червени и оранжеви химери танцуваха по стените и разтърсваха гривите си по тавана.

Шевал Андре остави пушката на пода и застана с лице към природната стихия, подпрял се с огромните си ръце на стъклото. Сякаш черпеше сили от бурята.

Шевал Робърт остана на масата, втренчен в свещите. В главата му звучеше сигналът за победен триумф и обещания за много пари.

Когато Датура издърпа друг стол изпод масата и ми каза да седна, аз нямах причина, да й противореча. Бях казал, че намерението ми беше да спечеля време и да изчакам съдбата да направи неочакван обрат в моя полза. Сякаш вече се бях превърнал в послушен кон, седнах без протести.

Тя гордо закрачи из стаята, като отпиваше от виното и от време на време се спираше да помирише розите. Често се протягаше като котка, пъргаво и изящно, любувайки се на своята хубост. Независимо дали се движеше, или стоеше на едно място, беше отметнала главата нагоре и гледаше играта на сенките от пламъците на свещите върху тавана. И говореше ли говореше: