Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Сега като се замисля, подобни разсъждения звучат напълно абсурдно. Дори тогава аз знаех, че е глупаво, но не се отказах, защото трябваше да си го внуша там, при асансьорите, преди да пристъпя към действие. Датура. Листът върху осветената от луната водна повърхност, който споделя своята материя с езерото, потъвайки дълбоко, носено от подводното течение, което го тегли все по-надолу и все по-надолу…

Върнах се отново в коридора и оттам завих наляво, на север.

Някаква си корава и жестока секстигрица, която пъшка по телефона, луда като луда крава, си втълпява в болната глава, че трябва да отвлече Дани, за да ме принуди да разкрия най-ревниво пазените си тайни. Но защо тогава е трябвало да умре доктор Джесъп, и то по такъв брутален начин? Само защото се е оказал там?

Тази пъшкаща по телефона сладострастница, тази пълна откачалка има на разположение трима типове — сега вече двама — които очевидно са готови да извършат каквото и да е престъпление, за да й помогнат да постигне целта си. Те не са тръгнали да обират банки или бронирани автомобили инкасо, нито да продават наркотици. Целта й не са парите, а истинските истории за призраци, леденостудени пръсти, които я галят по гърба. Така че на бандата не се полага плячка, която да си поделят помежду си. Причината да заложат живота и свободата си на карта заради нея на пръв поглед изглежда необяснима и странна. Разбира се, дори порядъчните мъже, които не са престъпници и убийци, мислят първо с долната си глава, а после с мозъка си. А и историята на криминалистиката е пълна със случаи, в които някои мъже, за да спечелят сърцето на коварни жени, извършват най-жестоките и идиотски постъпки, и то само заради секса.

Ако Датура изглеждаше така знойно, както звучеше гласът й в телефонната слушалка, тя би манипулирала лесно мъжете. И то тези мъже, които имат повече тестостерон отколкото бели кръвни телца, които не правят разлика между добро и лошо, авантюристи са по душа и изпитват тръпка от насилието, неспособни са да се замислят за утрешния ден. Едва ли й бяха липсвали кандидати. Напоследък по новините непрекъснато съобщаваха за хладнокръвни и изпълнени с жестокост представители на силния пол.

Доктор Уилбър Джесъп беше умрял не просто, защото се беше изпречил на пътя и а защото тези хора нарочно бяха целели убийството му, като един вид отприщване на емоциите, вълнуваща авантюра. Бунт в най-чистата му форма.

Докато бях на асансьорната площадка, не можех да проумея как е могла да събере такъв екип. Но едва извървял трийсет метра по коридора на хотела, разбрах, че събирането на хора като тях е било неизбежно.

За да се справя с личности като тези, щях да се нуждая от всички предимства, които дарбата ми даваше. Вратите, затворени или не, не ме привличаха с нищо. Докато не се спрях пред врата номер 1203, която беше полуоткрехната.

По-голямата част от мебелите бяха изнесени от стая 1203. Бяха останали само две нощни шкафчета, кръгла дървена маса и четири стола.

Очевидно бе извършено прочистване. Макар че мястото далеч не блестеше от чистота, то беше по-широко от което и да е друго помещение на хотела, през което бях минал.

Навън се бе стъмнило заради надвисналата буря, но стаята се осветяваше от свещи в червени и оранжеви стъклени чаши. Шест свещи бяха акуратно подредени на пода, по една във всеки ъгъл на стаята. Други шест стояха на масата.

Трептенето на пламъчетата при други обстоятелства би ми се сторило романтично и приятно. Но тук изглеждаше смразяващо, застрашително, окултно.

Свещите бяха ароматизирани и маскираха с миризмата си горчивия привкус на пропитите с дим предмети и стени. Въздухът ухаеше някак сладко, по-различно дори и от аромата на цветя. Никога преди не бях долавял подобно ухание.

Върху седалките на столовете бяха постлани чисти бели чаршафи.

Нощните шкафчета бяха подредени под големия панорамен прозорец. На всяко от тях беше сложена голяма черна ваза и във всяка ваза имаше по две-три дузини червени рози, които или изобщо не миришеха, или ароматът им не можеше да се усети заради свещите.

Тя бе любителка на драмата и блясъка и носеше със себе си тези удобства дори когато отиваше в пустинята. Като европейска принцеса на посещение в Африка в епохата на колониализма, устроила си пикник върху персийския килим, постлан направо в саваната.

Вперила поглед през прозореца, с гръб към мен, когато влязох в стаята, стоеше жена в прилепнал черен кожен панталон и с черна блуза. Беше висока метър и шейсет и пет, имаше гъста и лъскава платиненоруса коса, късо подстригана.