Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Дистанционното се намираше по-близо до нея. Ако се втурнех към масата, тя първа щеше да го сграбчи.

По принцип не съм от мъжете, които удрят жени, но в случая можех да направя изключение за нея. Спираше ме само опасението, че ще забие нож в корема ми в мига, в който замахна с юмрук да я ударя. Освен това се боях, че в изблик на перверзност ще натисне черния бутон.

— Дани разказа ли ти за мен? — попита ме тя.

Реших да се подиграя на суетата й и отвърнах:

— Как жена с такива способности се занимава с телефонен секс?

— Участвала съм в няколко порнофилма. Плащат добре, но използват жените до дупка. Запознах се с типа, който притежава интернет порносайт и фирма за телефонен секс. Тези му две предприятия бяха като чанти, натъпкани с пари. Омъжих се за него. Той умря. Сега аз притежавам бизнеса му.

— Омъжила си се, той е умрял и сега си богата.

— Така се случи. Винаги съм имала късмет.

— Притежаваш бизнеса, но продължаваш да приемаш обаждания?

Този път усмивката й ми се стори по-неподправена.

— Тези малки момчета са толкова жалки. Забавно е да ги обръщам с хастара навън само с думи. Те дори не осъзнават колко са унижавани — и си плащат, за да ги правят на глупаци.

Зад нея, все още вяло, подобно на сияйни крила, проблесна светкавица. Но последвалата гръмотевица, разцепила въздуха, би могла да се оприличи не с ангелски, а с чудовищен глас.

— Някой сигурно е убил черна змия и я е окачил на дърво — каза тя.

Благодарение на нейните чести неразбираеми констатации до момента успешно удържах територията, но този път ме изуми.

— Черна змия? Дърво?

Тя посочи притъмнялото небе.

— Не знаеш ли, че окачването на черна змия на дърво предизвиква дъжд?

— Предполагам, че е възможно. Не знам. За мен това е ново.

— Лъжеш… — Тя отпи от виното. — Както и да е, в продължение на няколко години имах достатъчно пари. Те ми даваха свобода и възможности да се занимавам с религия.

— Не се обиждай, но ми е трудно да си те представя смирена, коленичила за молитва.

— За мен психическият магнетизъм е нов.

Свих рамене.

— Просто моето ексцентрично определение за интуиция.

— Повече от интуиция е. Дани ми каза. И ти убедително ми го демонстрира. Можеш да викаш духове.

— Не, аз няма да съм ти от полза. Трябва да извикаш Мойсей за тази цел.

— Ти виждаш духове.

Реших, че ако се престорех на тъп, само щях да разпаля гнева й.

— Да, но аз не ги викам. Те сами идват при мен. Щях да съм доволен, ако не идваха.

— На това място също трябва да има духове.

— Те са тук — признах.

— Искам да ги видя.

— Не можеш.

— Тогава ще убия Дани.

— Кълна ти се, не мога да ги викам.

— Искам да ги видя — повтори с по-студен тон тя.

— Аз не съм медиум.

— Лъжец.

— Те не се обвиват в ектоплазма, която други хора могат да виждат. Само аз мога да ги видя.

— Толкова ли си специален?

— За нещастие, да.

— Искам да разговарям с тях.

— Мъртвите не говорят.

Тя взе дистанционното.

— Ще направя на пух и прах малкото лайно. Наистина ще го сторя.

Поех пресметнат риск и отговорих:

— Убеден съм, че ще го сториш. Независимо дали ще изпълня желанието ти или не. Ти няма да рискуваш да те тикнат в затвора за убийството на доктор Джесъп.

Датура остави дистанционното и се облегна предизвикателно на рамката на прозореца.

— Мислиш, че възнамерявам да убия и теб ли?

— Разбира се.

— Тогава защо дойде?

— За да спечеля малко време.

— Предупредих те да дойдеш сам.

— Никой не знае, че съм тук — уверих я аз.

— Тогава за какво искаш да спечелиш време?

— За да вземе съдбата неочакван обрат. За да се възползвам от предимството си.

Тя имаше чувство на хумор на камък, но тези думи й се сториха забавни.

— Смяташ ме за безгрижна и лекомислена?

— Убийството на доктор Джесъп не е разумна постъпка.

— Не бъди глупав. Момчетата се нуждаеха от малко тръпка — отвърна тя, сякаш съществуваше напълно логично обяснение за смъртта на рентгенолога, което аз не можех да проумея. — Това е част от сделката.

Сякаш чули думите ни, „момчетата“ пристигнаха. Щом ги чух, се обърнах към тях.

Първият приличаше на произведен в лаборатория хибрид, получовек-полумашина, с гени на локомотив.

Едър, твърд като скала — от онези биологични екземпляри, които изглеждаха изтъкани от мускули и бавни, а в същото време можеха да те настигнат по-бързо и от експресен влак.

Имаше грубовати черти и напрегнат като на Датура поглед, но не така разбираем като нейния.