Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

— В Сан Франциско има една жена, която се издига над земята, когато пее. Само избрани могат да я видят по време на слънцестоенето в навечерието на Хелоуин. Но аз съм сигурна, че си бил там и знаеш името й.

— Никога не сме се срещали — уверих я.

— В Савана има къща, наследена от необикновена млада жена. Чичо й я е завещал, като оставил и дневник, в който описал как е убил деветнайсет деца и ги е заровил в мазето си. Знаел е, че тя ще го разбере и няма да разкрие престъпленията му на полицията, въпреки че вече бил мъртъв. Ти без съмнение си посещавал това място неведнъж.

— Аз не пътувам никъде — отговорих.

— Мен са ме канили няколко пъти. Ако планетите се намират в подходящо съчетание и гостите са подходящи, можеш да чуеш как мъртвите говорят от гробовете си. Гласовете им се разнасят навсякъде от стените и от пода. Погубените деца молят да им върнат живота. Сякаш не знаят, че са мъртви, плачат да ги пуснат. Преживяването е покъртително, както много добре знаеш.

Андре продължаваше да стои, а Робърт да седи. Първият гледаше бурята, а вторият — свещите, вероятно хипнотизиран от гласа на Датура. Досега никой от тях не беше промълвил и дума. Бяха необичайно мълчаливи мъже и необичайно спокойни. Тя се приближи до стола ми, наведе се към мен и извади медальон — червен камък, може би рубин, във формата на капка и с размерите на костилка от праскова.

— Хванала съм трийсет в тази — каза тя.

— Спомена го по телефона. Трийсет… трийсет нещо си в амулет.

— Знаеш какво ти казах. Трийсет ти бон анж.

— Предполагам, че ти е отнело доста време. Да събереш трийсет.

— Можеш да ги видиш тук. — Тя приближи камъка до очите ми. — Другите не могат, но съм сигурна, че ти можеш.

— Има някакви симпатични малки неща — казах.

— Твоето престорено невежество би заблудило повечето хора, но не и мен. С трийсет аз съм непобедима.

— Спомена го вече. Убеден съм, че да си непобедима е доста успокояващо за теб.

— Трябва ми още един ти бон анж, но трябва да е специален. Трябва да е твоят.

— Поласкан съм.

— Както знаеш, мога да го взема по два начина — заяви тя и напъха медальона между гърдите си. После си наля още вино. — Мога да го взема от теб чрез воден ритуал. Това е безболезненият метод.

— Радвам се да го чуя.

— Или Андре и Робърт ще те накарат насила да глътнеш камъка. После ще те изкормя като риба и ще го извадя от още топлия ти корем, докато ти умираш.

Дори нейните два коня да бяха чули думите й, те изобщо не се изненадаха. Останаха спокойни и неподвижни като готови за скок змии.

Датура взе чашата с вино, тръгна към розите и добави:

— Ако ми покажеш духовете, ще отнема твоя ти бон анж чрез воден ритуал. Но ако продължиш да се правиш на луд, този ден ще ти е последният. Ще изпиташ болка, каквато малцина са имали нещастието да ги сполети.

Светът се беше побъркал. Преди двайсет години можеха да се намерят хора, готови да спорят за това. Но ако в днешно време някой го оспори, само ще докаже, че живее в заблуда.

В побъркания свят личности като Датура се издигат до самия връх, каймака на умопомрачените. Издигат се не по заслуги и достойнство, а чрез силата на тяхната воля.

Когато дадени сили в обществото агитират за отхвърлянето и отмяната на някоя вековна истина, тогава тези, които я отхвърлят, се стремят към утвърждаването на тяхната истина. Тези псевдоистини едва ли някога ще се приближат и на йота до Истината; те ще си останат само сбор от субективни предпочитания и предразсъдъци.

Колкото е по-плитка една ценностна система, толкова по-ревностно я прегръщат нейните поклонници. Най-гръмогласните и най-фанатизираните са тези, устоите на чиято вяра са разклатени.

За мен да вземеш нечий ти бон анж — каквото и да значеше това — като накараш някого насила да глътне камък, а после да разпориш корема му и да вземеш камъка, е доказателство, че тази, в чиято глава се раждат подобни идеи, е фанатичка, душевно неуравновесена, не се ръководи от традиционната хуманна западна философия и не става за конкурса Мис Америка.

Разбира се, тъй като моят корем беше застрашен от сексапилната изкормвачка, вие бихте си помислили, че съм пристрастен в анализа си. Винаги е много лесно да обвиниш някого в предубеждение, когато няма да извадят твоите черва.

Датура беше открила своята истина в смесица от окултизми. Красотата, страстната й амбиция да властва и безпощадността й привличаха към нея себеподобните й. Като Андре и Робърт, чиято вторична истина беше именно нейната идиотска система от магически вярвания, а първична истина — самата Датура.