Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

„Не и след като майка ми не успя да го стори“ — казах си аз и избърсах лицето си.

— Андре и Робърт ще те държат, а аз ще стисна с пръсти носа ти. Когато отвориш уста, за да дишаш, ще излея виното в гърлото ти. После ще блъсна чашата в зъбите ти и ти ще трябва да дъвчеш парчетата. Това ли искаш?

Преди да е завряла чашата отново в устата ми, аз я попитах:

— Искаш ли да видиш мъртвите?

Без съмнение мъжете виждаха сините огънчета в очите й, но те взимаха ненаситността й за страст. В действителност погледът й беше на хладнокръвен и изгладнял крокодил.

Тя се вторачи в мен и отвърна:

— Нали каза, че само ти можеш да ги виждаш.

— Аз пазя тайните си.

— Значи все пак можеш да ги викаш.

— Да — излъгах аз.

— Знаех си, че можеш. Знаех си.

— Мъртвите са тук, около нас, точно както си мислеше.

Тя се огледа. Трептящата светлина от свещите разбърка сенките.

— Не са в тази стая — поясних аз.

— А къде тогава?

— Долу. Видях няколко в казиното.

Тя стана от скута ми.

— Извикай ги тук.

— Те сами избират къде да витаят.

— Ти притежаваш силата да ги призовеш.

— Не става точно така. С малки изключения те си остават на мястото, на което са умрели… или където са били най-щастливи през живота си.

Датура остави чашата на масата.

— Какви карти криеш в ръкава?

— Облечен съм с тениска с къс ръкав.

Тя присви очи.

— Какво искаш да кажеш?

Станах от стола и й обясних:

— Гесел, агентът от Гестапо — той някога появявал ли се е на друго място освен в мазето на онази сграда в Париж? Бил ли е на друго място освен там, където е умрял?

Тя помисли върху думите ми и отвърна:

— Добре. Отиваме в казиното.

За да улеснят придвижването си в изоставения хотел, те бяха взели със себе си бензинови лампи. Тези лампи осветяваха много по-добре от който и да е електрически фенер.

Андре остави пушката на пода до прозореца в стая 1203, което за сетен път ме убеди, че той и Робърт носеха пистолети под черните якета.

Дистанционното остана на масата. Ако не успеех да впечатля Датура с викането на духовете в казиното, поне тя нямаше да може веднага да види сметката на Дани. Трябваше да се върне в стаята, за да задейства бомбата.

Тъкмо се канехме да излезем в коридора, когато тя се сети, че не е яла банани от предния ден. Този проблем наистина много я притесни.

В банята, която се намираше в съседство, бяха оставили хладилни чанти с храна и напитки. Тя отиде дотам и се върна с превъзходен банан.

Докато белеше тропическия плод, тя ми обясни, че банановото дърво — „както знаеш, чудако Томас“, — било дървото на забранения плод от райската градина.

— Мислех, че забраненият плод е бил ябълка.

— Прави се на глупав колкото си искаш. Макар и сигурна, че знаех и този факт, тя ми каза, че Змията (с главно „З“) е безсмъртна, защото два пъти дневно яде от банановото дърво. И всяка змия (с малко „з“) ще живее хиляда години, ако следва това просто диетично правило.

— Но ти не си змия — отбелязах.

— Когато бях на деветнайсет, направих уанга, за да накарам духа на змията да се пресели в тялото ми. Сигурна съм, че го виждаш, той се е свил между ребрата ми, където ще живее вечно.

— Е, най-малкото хиляда години.

В сравнение с нейната тотално сбъркана теология — очевидно съшита с бели конци с части от вуду магията и Бог знае с какво още — болните сектантски философии на Джим Джоунс в Гаяна, Дейвид Кореш в Уейко и водача на култа към кометата, който се беше самоубил близо до Сан Диего, ми се струваха абсолютно рационални и логични.

Въпреки че очаквах Датура да направи от яденето на банана еротичен спектакъл, тя го погълна с някаква упорита решителност. Сдъвка го без никакво удоволствие и на няколко пъти направи кисели гримаси, докато го гълташе.

Вероятно беше на двайсет и пет или двайсет и шест години. Като нищо можеше да е спазвала този режим с два банана дневно в продължение на седем години.

Изяла до този момент над пет хиляди банана, тя сигурно беше претръпнала към вкуса им — особено, ако беше пресметнала колко още й остава да изяде. Тъй като имаше да живее още 974 години (също като змия с малко „з“), тя трябваше да се пребори за в бъдеще с още 710 000 банана. Да си католик беше къде-къде по-лесно. Особено за човек, който не ходи на църква всеки ден.

Толкова беше глупава тази Датура, че изпитвах съжаление към нея. Но тъпоумието и невежеството й не я правеха по-малко опасна. Историята на човечеството е пълна с глупаци и техните поклонници, които съзнателно обрекли се на тесногръдие, но и на огромна любов към самите себе си и към властта, бяха избили милиони.