Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Въпреки това бях забелязал, че когато Страшният Честър иска да изрази привързаността си към Ози, той само се гали в него и мърка.

Ози ми отвори вратата, минахме през коридора и седнахме в кухнята, но не видях Страшния Честър. Това леко ме изнервяше. Обувките ми бяха нови. Той е доста едър, безстрашен и самоуверен. Гледа с презрение на криенето и не обича да се промъква незабелязано. Никога не пропълзява в стаята, а направо влиза. Въпреки че очаква да бъде център на вниманието, той не дава на никого да припари до него и предпочита да му се възхищават от разстояние.

Честър не се промъква, но може да се появи до обувките ти внезапно и изненадващо. Обикновено първият признак е топлата влага, която чувстваш с пръстите на краката ти.

Докато Ози не приготви закуската и не се преместихме на задната веранда, не посмях да си сваля краката на пода.

Верандата гледа към поляна и горичка от два декара, засадена с лаврови дървета, подокарпуси и красиви калифорнийски пиперки. Утринното слънце ни огряваше със златистите си лъчи, пееха пойни птици, а смъртта ми се струваше мит.

Ако масата не беше направена от здрава секвоя, сигурно щеше да изпъшка под тежестта на чиниите с раци, омлети, картофи огретен, филиите хляб, франзелите, каните с портокалов сок и мляко, купите с кафе и какао…

— За едни храната е наслада, за други — горчива отрова — цитира Ози някой от великите мъдреци, като вдигна за наздравица вилица с набедено парче омлет.

— Шекспир? — попитах.

— Лукреций, който е творил преди раждането на Христа. Кълна ти се, момче, никога няма да стана като онези хипохондрици, които гледат на сметаната все едно, че пред тях е атомна бомба.

— Сър, онези от нас, на които не сте безразличен, все пак биха ви препоръчали соевото мляко. Не е чак толкова гнусно, както си мислите.

— Не позволявам на масата да се богохулства, да се псува или да се споменават думи като „соево мляко“. Смятай се за наказан.

— Онзи ден се отбих в „Джелато Италиано“. Те са започнали да готвят много вкусни неща, при това наполовина по-бедни на мазнини.

— Конете на местния хиподрум произвеждат тонове тор седмично, но аз не си пълня с него хладилника. Та къде казваш Уайът Портър предполага, че може да е Дани в момента?

— Най-вероятно Саймън предварително е бил приготвил втора кола на паркинга до „Синята луна“, в случай че ситуацията се усложни или някой го види да се качва на микробуса.

— Но нали никой не е видял микробуса край дома на Джесъп.

— Не.

— И въпреки това е сменил колата.

— Да.

— Не ти ли се струва нелогично?

— Напротив, дори е много логично.

— Шестнайсет години той е бил обсебен от мисълта за Карол. Толкова е бил обсебен, че е решил да убие доктор Джесъп, задето се е оженил за нея.

— Така изглежда.

— И за какво му е Дани?

— Не знам.

— Саймън не ми се струва да е от онези бащи, които копнеят да са добри родители.

— Не, не е характерно за него — съгласих се аз.

— Как намираш омлета?

— Фантастичен е, сър.

— В него има сметана и масло.

— Да, сър.

— А също и магданоз. Нямам нищо против порция здравословни зеленчуци от време на време. Ако втората кола на Саймън е с мощен двигател и прекоси щата, блокадите на пътя няма да свършат работа.

— От шерифския отдел ще подпомогнат местната полиция с въздушни патрули.

— Чувстваш ли, че Дани е още в Пико Мундо?

— Да, имам това странно усещане.

— В какъв смисъл странно?

— Необичайно.

— Необичайно?

— Да.

— Много си изчерпателен.

— Извинете, но и аз не знам. Не мога да се конкретизирам.

— Да не е…мъртъв?

Поклатих глава.

— Мисля, че не е толкова просто.

— Искаш ли още портокалов сок? Пресен е.

Докато ми наливаше, аз казах:

— Сър, питах се… къде е Страшният Честър?

— Дебне те — отвърна той и посочи зад мен.

Когато се обърнах, видях котарака на десет метра над мен, надвесен на гредата, която поддържаше тавана на верандата.

Той е червеникавооранжев, с черни петна. Очите му са зелени като изумруди, блестящи на слънцето.

Обикновено Честър удостоява мен — или който и да е на мое място — само с небрежен поглед. Сякаш човешките същества не са достойни за неговото внимание. С очите и поведението си той е способен да изрази такова презрение към човешката раса, за каквото на писател минималист като Кормак Макарти биха му трябвали двайсет страници.

Никога преди не бях привличал засиления интерес на Честър. А сега той посрещна погледа ми, не се отвърна, не мигна. Сякаш пред него не стоеше човек, а извънземно с три глави.