Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

— Не си дошъл и да ми кажеш за Уилбър Джесъп и за Дани.

— Точно затова дойдох, сър.

— Вече ми каза и очевидно не искаш от сладките. Предполагам, че искаш да си вървиш.

— Да, сър. Трябва да вървя — отговори аз, но не станах от стола.

Ози ми наля ароматно колумбийско кафе, без да откъсва очи от мен.

— Никога не съм те виждал да лъжеш или да мамиш някого, Од.

— Уверявам ви, че мога да се състезавам с най-добрите лицемери, сър.

— Не, не можеш. Ти си пример за пълна откровеност. Хитър си колкото една овца.

Погледнах встрани и забелязах, че Страшният Честър беше слязъл от гредата на тавана. Котаракът стоеше на стъпалото и продължаваше да ме гледа все така втренчено.

— Но още по-удивително е, че рядко съм те виждал да мамиш самия себе си — продължи Ози.

— Защо не предложите на Църквата да ме канонизира, сър?

— Ако отговаряш така невъзпитано на по-възрастните, няма да те пратят при светиите.

— Жалко, а аз се надявах след време да имам ореол. Ще ми бъде като удобна нощна лампа.

— Що се отнася до самозаблудата, на повечето хора тя е жизнено необходима като въздуха. А ти рядко прибягваш до нея. И въпреки това продължаваш да настояваш и да твърдиш, че си дошъл при мен само за да ми кажеш за Уилбър и Дани.

— Наистина ли настоявах?

— Не и с достатъчна убеденост.

— А според вас защо дойдох?

— Ти вярваш в способностите ми да разкривам обективната истина — отвърна той без колебание. — Затова, когато търсиш проникновен и далновиден съвет, винаги идваш при мен за помощ.

— Искате да кажете, че всичките съвети, които ми давахте през годините, в действителност са били недалновидни?

— Разбира се, скъпи ми Од. И аз като теб съм само човек, макар и да имам единайсет пръста.

Той наистина има единайсет пръста, шест на лявата ръка. Казва, че само едно на деветдесет хиляди деца се ражда с подобна аномалия. Хирурзите премахват ненужния пръст с операция.

Поради причина, която Ози не беше споделил с мен, родителите му отказали да дадат съгласието си за операция. Другите деца се дивели на момчето с единайсетте пръста. По-късно — на дебелото момче с единайсетте пръста и накрая — на дебелото побъркано момче с единайсетте пръста.

— Колкото и плитки и недалновидни да са били съветите ми — отвърна той, — винаги съм ти ги давал от душа.

— Това трябва да ми послужи като известна утеха.

— Както и да е, днес ти дойде, защото не ти дава мира важен философски въпрос. Но този философски въпрос толкова те тормози и притеснява, че не смееш да поискаш дори съвет.

— Не, не е така.

Погледнах към останките от моя омлет. Към Страшния Честър. Към поляната. Към малката зелена горичка.

Кръглото като луна лице на Ози можеше да бъде едновременно укоряващо и любящо. Очите му трепкаха в очакване да чуе, че е бил прав.

Накрая отговорих:

— Нали познаваш Ърни и Пука Ин.

— Симпатични хорица.

— Дървото в двора им…

— Бругмансията. Великолепен ботанически екземпляр.

— Всичко в него е смъртоносно, дори корените и листата.

Ози се усмихна като Буда, ако Буда пишеше криминални романи и се увличаше по екзотични начини за убийство. Той одобрително кимна.

— Да, изключително отровна е.

— За какво им е на добри хора като Ърни и Пука да отглеждат такова смъртоносно дърво?

— Най-напред, защото е красиво, особено когато цъфти.

— Цветовете му също са отровни.

След като погълна и последното парче кифла с мармалад, Ози облиза устните си и отвърна:

— Ако се извлече правилно, отровата само на един от тези цветове е достатъчна да убие една трета от населението на Пико Мундо.

— Струва ми се глупаво и дори извратено да полагаш толкова усилия за отглеждането на това смъртоносно чудо.

— Ърни Ин прилича ли ти на глупак и извратен?

— Напротив.

— Тогава сигурно Пука е чудовището. Сигурно с навика си да се подценява прикрива най-злия нрав.

— Понякога си мисля, че един истински приятел не би ми се присмивал така безпощадно.

— Скъпи Од, ако човек не се присмива открито на приятеля си, тогава той не му е истински приятел. Как иначе ще разбереш какво да избягваш да казваш, за да не станеш за смях на околните? Подигравките на приятелите са здравословни и те предпазват от глупостта.

— Определено звучи много далновидно.

— По-скоро посредствено. Искаш ли да те науча на нещо?

— Опитайте.

— Няма нищо безсмислено в отглеждането на бругмансията. В Пико Мундо е пълно с не по-малко отровни растения.