Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Отнесох се скептично към думите му.

— Чак пък пълно.

— Ти си толкова погълнат от паранормалното, че не знаеш почти нищо за нормалната природа.

— Нямам и време да играя боулинг.

— Тези олеандри са из целия град. Олеандър на санскритски означава „убиец на коне“. Всяка негова част е смъртоносна.

— Аз харесвам тези с червените цветове.

— Ако започнеш да ги гориш, от тях ще излезе отровен дим. Ако една пчела остане по-дълго на олеандъра, медът й става отровен и може да убие човек. Азалиите също са фатални.

— Всички отглеждат азалии.

— Олеандърът те убива бързо. Азалията, ако бъде погълната, те мъчи часове. Повръщане, парализа, спиране на сърцето, кома, смърт. Да не говорим за смрадливата хвойна, буниката, напръстника… всичките ги има в Пико Мундо.

— И след всичко това наричаме природата „майка“?

— Наричаме и времето „баща“, ала в него също няма нищо бащинско.

— Но, сър, Ърни и Пука Ин знаят, че бругмансията е смъртоносна. Всъщност точно заради това й качество са я засадили и я отглеждат.

— Мисли го като за Зен особеност.

— Щях, ако знаех какво означава.

— Ърни и Пука се стремят да разберат смъртта и да овладеят страха си пред нея, като я опитомят във формата на бругмансията.

— Звучи ми посредствено.

— Не. Дори е много прозорливо.

Въпреки че не ми се ядяха сладки, аз си взех и глътнах голяма хапка. Налях си кафе в чашата, за да има какво да държа.

Не можех повече да седя, без да правя нищо. Чувствах, че ако не взема нещо в ръцете си, ще започна да късам на парчета всичко каквото ми падне.

— Защо хората се примиряват с убийствата? — изрекох.

— Доколкото знам, убийството е престъпление. Какво те кара да мислиш, че се примиряват?

— Саймън Мейкпийс убива веднъж. И го оставят да убие втори път.

— Законът не е съвършен.

— Трябваше да видите тялото на доктор Джесъп.

— Не е необходимо. Имам писателско въображение.

Докато моите ръце бяха заети със сладките, които не ми се ядяха, и кафето, което не пиех, ръцете на Ози бяха спокойни и неподвижни.

— Често си мисля за всичките тези хора, застреляни…

Той не ме попита кого имам предвид. Знаеше, че говоря за четирийсет и един невинни граждани, простреляни миналия август в хипермаркета. Деветнайсет от тях бяха мъртви.

— От доста време не съм чел и гледал новини, но хората говорят по улиците какво е станало — продължих аз. — Така достига и до мен.

— Не забравяй, че животът не се върти само около новините. Журналистите казват: „Има ли кръв, има новина.“ Насилието продава вестниците, затова го отразяват.

— Но защо лошите новини се продават по-добре от хубавите?

Той въздъхна, облегна се назад и столът изскърца под тежестта му.

— Ето, вече се приближаваме.

— До какво?

— До въпроса, който те е довел тук.

— Тормозещият философски проблем ли? Не, сър, такъв изобщо няма. Просто… разсъждавам.

— Поразсъждавай и вместо мен тогава.

— Какво е сбъркано в хората?

— Кои хора?

— Имам предвид човечеството като цяло. Какво е объркано в човечеството?

— Доста кратко разсъждава.

— Сър?

— Сигурно ти е горещо на устните. Парещият въпрос току-що излезе от тях. Това е доста сериозна загадка за един простосмъртен.

— Да, сър. Но ще се задоволя дори и с някой от стандартните ви посредствени отговори.

— Правилната постановка на въпроса е свързана с три части. Какво е объркано в човечеството? Тогава… какво е объркано в природата с нейните отровни растения, нейните хищници, земетресения и наводнения? И накрая… кое е сбъркано в астрономическото време — както ни е известно, то ни лишава от всичко, което имаме?

Според Ози може и да бърках за неговата далновидност, но той е истински мъдрец. Очевидно животът го беше научил, че мъдреците често настройват другите срещу себе си.

Друг на негово място би се опитал да скрие гениалността си зад маската на глупостта. Той обаче предпочита да крие неизчерпаемата си мъдрост, като се преструва на начетен самохвалко, който се стреми да впечатли хората с енциклопедичните си познания.

— Отговорът на тези три въпроса — добави — е един и същ.

— Цял съм в слух.

— Няма да е правилно, ако просто ти го кажа. Няма да се съгласиш с мен и ще загубиш години да намериш отговор, който повече те устройва. Ако сам достигнеш до него обаче, няма да има нужда някой да те убеждава в правотата му.

— Само това ли ще ми кажете?

Той се усмихна и сви рамене.

— Аз дойдох при вас с парещ философски въпрос, а вие ме удостоихте само със закуска?