Хедър Кулман - По-силна от магия

Привлече отпуснатото му тяло в обятията си. Мълвеше името му през сълзи и нежно го люлееше, както бе правил Ангъс с Лусън преди векове.

— Моя бедна, сладка любов! Съжалявам! Толкова много съжалявам! — Обсипа с целувки лицето му и бледите устни.

В мига, в който устните й докоснаха неговите, тялото му подскочи, сякаш пронизано от светкавица, потрепери и от гърдите му излезе съскащ звук. После Лусиън пое дълбоко дъх, клепачите му потрепнаха и той отвори очи.

— Лусиън? — Не смееше да повярва на очите си.

— Ммм… — Устните му се разтеглиха в усмивка. — Това беше… вълшебно!

Алис се отпусна облекчено и срещна сияйния му поглед. Очите му бяха толкова живи и изпълнени с такава гама от нежни чувства, че в мига, в който ги видя, тя разбра — той най-после бе постигнал съвършената цялост.

— Да. Наистина беше вълшебно!

Лусиън протегна ръце и ги обви около шията й. Привлече лицето й и прошепна:

— Готова ли си за още едно вълшебство, любов моя?

Отговорът й бе страстна целувка.

Любиха се пак и пак. Смееха се и се закачаха, разменяха си думи на любов и клетви за вечна вярност. На зазоряване Лусиън потъна в дълбок сън.

С натежало от неизбежната раздяла сърце, Алис се измъкна от прегръдките му и приседна на леглото. Погледна го на сбогуване, опитвайки се да запомни любимото лице и тяло. Накрая го зави и докосна с устни неговите.

— Прости ми, че отново те оставям, любими мой! Ако можех, щях да остана завинаги с теб. — Целуна го за последен път, уви се в едно одеяло и отиде до прозореца, за да чака утрото.

Нощта се оттегляше. Запяха първите птици. Внезапно почувствала се безкрайно изтощена, Алис опря чело на хладното стъкло. Сълзите безмълвно се стичаха по лицето й, докато първите лъчи светлина озаряваха небето. Още миг и щеше да се превърне в пепел…

Разсеяно си помисли дали ще изпита болка. Със сигурност щеше да бъде много по-малка от тази, която бе изпитала, когато бе далеч от Лусиън.

Слънцето се издигаше сантиметър по сантиметър, изпъстряйки небето със златни и розови ивици. Когато то най-после се претърколи от ръба на земята, Алис почувства особените тръпки, които винаги усещаше при наближаваща магия. Затвори очи, промърмори последната си молитва и се приготви за края.

Кръвта потече по-бързо във вените й. Главата й запулсира. Сърцето й заби по-силно. Изминаха няколко минути, които й се сториха цяла вечност, и изведнъж всичко утихна.

„Дали вече съм мъртва?“ Хмм… Не се чувстваше по-различно. Държеше очите си затворени. Ощипа се там, където би трябвало да бъде ръката й. Пръстът й срещна здрава и топла плът, а не изсъхнала кост. Намръщи се озадачено и крадешком се огледа.

Все още бе в стаята на Лусиън, която вече бе окъпана в златистото сияние на зората. Погледът й се плъзна наоколо. Това, което видя отне дъха й.

Ангъс седеше на края на леглото, прегърнал сина си, който спеше спокойно. Кралят на феите се усмихваше. На лицето му бе изписана такава нежна радост и безгранична любов, че Алис едва сдържа сълзите си.

Ангъс положи внимателно Лусън върху леглото и разроши косите му. После се изправи и я погледна.

— Ти се справи добре, смъртна жено! Душата му вече е силна и цяла.

Алис се вгледа в синьозелените очи, сетне отмести поглед към любимия си. Беше толкова красив, толкова съвършен. В безграничното си отчаяние се свлече на пода.

— О, Ангъс. Аз го обичам — прошепна тя и обгърна раменете си с ръце. — Той е всичко за мен. Всичко! Обещай ми, че ще се грижиш за него, когато си отида… Да е в безопасност и щастлив. Моля те! Обещай ми!

Ангъс незабавно се озова до нея и се отпусна на колене.

— Не предпочиташ ли да останеш и сама да се погрижиш за него?

— Нищо не желая повече. Но не мога! И ти го знаеш.

— Можеш!

— Но твоята магия…

— Бе развалена в мига, в който ти взе решението да пожертваш живота си за него. — Срещна смаяния й поглед и поясни: — Разбираш ли, Алис, любовта… истинската човешка любов е по-силна от магията. Дори от моята.

Алис го гледаше онемяла. Не смееше да повярва на думите му.

— 3-значи аз н-няма да се превърна в п-пепел?

Кралят на феите поклати глава и й помогна да се изправи.

— Не. Ти ще се омъжиш за моя син и ще му родиш четири необикновени деца.

— Четири?

— Три момчета и едно момиче. Момичето, като моята любима Роуина, ще бъде най-красивата девойка в цяла Англия.

— О, Ангъс! — Алис се хвърли в прегръдките му. — Аз… — Поклати глава. Беше твърде развълнувана, за да може да говори.