Хедър Кулман - По-силна от магия

Привлечена от твърдата и в същото време копринено-мека пулсираща плът, тя я погали с пръсти и нежно я повдигна. После обхвана члена му в шепата си и го замилва по цялата дължина.

Лусиън силно изстена и тялото му се напрегна още повече. Смяташе, че е възбуден до крайност, но се бе излъгал. Сладкото мъчение се усилваше. Никога, дори и в обятията на най-опитната си любовница, не бе изпитвал подобно нещо.

Накрая бе принуден да вкопчи ръце в дюшека, за да не се нахвърли върху нея и да не я прониже на мига. Стисна зъби и си заповяда да остане да лежи неподвижно.

Коленете му започнаха да треперят. Още няколко секунди и бедрата му щяха да се замятат. Повече не можеше да издържа! Тогава отдръпна ръцете й, привлече я върху себе си и задуши въпросите й с изгарящи целувки.

С плавно движение се претърколиха и сега той бе отгоре й, без да отделя устни от нейните. Пъхна ръка между бедрата й и разтвори влажните гънки. Тя простена, изви се към него и извика името му.

Пръстът му отново се плъзна навътре, този път по-надълбоко. Бе влажна и топла, готова да го поеме. Обхвана здраво хълбоците й и я повдигна, насочвайки я към щръкналия си член.

— Съжалявам, любов моя, но сега може би ще те заболи.

Алис бе твърде замаяна от желание, за да се страхува, твърде нетърпелива да го почувства в себе си. Изпита единствено радост, когато главичката навлезе в нея. Прониза я болка чак когато се сблъска с преградата на девствеността. Извика леко и инстинктивно напрегна мускулите си, за да го изтласка.

— Шшт! Ей сега ще свърши, кукличке моя. Съжалявам. Само се опитай да се отпуснеш. Няма да боли толкова много, ако си отпусната. Обичам те — прошепна, тласна силно и разкъса нежната преграда.

Алис извика и сълзи на болка намокриха страните й. Лусиън спря, за да й даде време да свикне с размера му. Пръстите му отново погалиха най-съкровената й част. Болката постепенно утихна и когато той отново се раздвижи, Алис откри, че усещането й харесва.

— Искаш ли да продължа? Или те боли? — загрижено попита той, макар в сърцето си да се молеше да не го спре.

Щеше да намери и сам жадуваното облекчение, макар перспективата да не бе особено приятна. За негова огромна радост, тя обви ръце около врата му, привлече устните му към своите и чувствено измърка:

— Моля ви, продължете, милорд. Харесва ми да ви усещам в себе си.

Не бе нужно да повтаря молбата си. Лусиън изпъшка, издърпа члена си и после отново тласна навътре. Тя извика отново, тихо и чувствено, и обви бедра около кръста му, притегляйки го още по-навътре.

Отново и отново го вкарваше и изкарваше, нашепвайки любовни слова между целувките. Алис се бе вкопчила в него, а тялото и се гърчеше и извиваше под неговото, мълвейки името му при всеки тласък.

Никога досега жена не му се бе отдавала толкова изцяло; никога той не бе откликвал така. Нейната топлина и влага, нежното й тяло, тръпнещо от удоволствие, бе повече от всичко, за което някога бе мечтал.

Освобождението му бе толкова силно, че топлата струя на семето му се изля в нея като пълноводен поток. Викът му на върховен екстаз се сля с нейния точно когато часовникът отброяваше полунощ.

Лусиън бе разтърсен от поредната вълна на удоволствие, толкова силна и помитаща, че сякаш избухна в хиляди светлини. После настана мрак.

— Това бе самото съвършенство — въздъхна Алис, след като страстта им утихна. Очевидно и Лусиън още не можеше да се съвземе, понеже не бе помръднал, откакто преди минути се бе отпуснал върху нея.

Нежна усмивка се изписа на устните й и тя леко плъзна ръка по гърба му. После игриво го стисна за хълбоците. Сподави смеха си и зачака.

Ала той остана да лежи неподвижно.

Съвсем неподвижно.

Обзета от внезапен страх, Алис задъхано извика името му.

Никакъв отговор.

Отново извика, този път по-високо. Тишина.

Паниката й растеше с всеки изминал миг. Тя повдигна отпуснатата му върху гърдите й глава и тревожно се втренчи в лицето му. Очите бяха затворени, а лицето — отпуснато.

Неестествено отпуснато.

Сърцето й замря.

Мъртъв?

В гърлото й се надигна ридание, тя сложи пръсти върху разтворените му устни, молейки се да почувства дъха му. Нищо.

Отчаяно потърси пулса на врата му. Едва доловимо потрепване.

Взря се в безжизненото лице. Беше твърде зашеметена, за да направи каквото и да било. После мъката й избухна със разтърсващ стон.

Значи тя не беше истинската му любов! Отново се бе провалила! И този път той бе изгубен завинаги.