Хедър Кулман - По-силна от магия

Постепенно тръпките намаляха и когато часовникът удари единадесет и половина, Лусиън се отпусна успокоен и затоплен в обятията й.

Единадесет и половина? В гърдите й се надигна паника. Това означаваше, че й остава само половин час, за да го събуди, да го възбуди и да се люби с него. Мили Боже!

На ръба на истерията Алис повдигна лицето му, което се бе сгушило в рамото й, и го обсипа със страстни целувки.

— Събуди се, Лусиън. Отвори очи и ме погледни, любов моя. Това съм аз, Алис — шепнеше тя и целуваше клепачите му. Изведнъж миглите му леко потрепнаха.

Дъхът й секна и тя отново ги целуна. Да. Да! Те отново потрепнаха. Алис леко го плесна по бузите.

— Отвори очи, Лусиън. Събуди се. Отвори очи и ме погледни.

— Алис? — едва чуто промълвиха устните, но клепачите останаха затворени.

Тя го замилва с удвоена страст.

— Да, любими. Аз съм.

Устните отново се раздвижиха.

— Не може да е Алис… Алис е… Мъртва…

— О, не. Не! Аз съм жива… Както си жив и ти… — Прегърна го пламенно.

— Топла — пресипнало промърмори той. — Топла и мека… като Алис. — Разтвори крака и обхвана с тях тялото й, а лицето му отново се зарови в шията й. — Миришеш също като Алис… сладко… на лилия…

— Защото съм Алис.

Лусиън поклати глава.

— Сигурно си ангел. Алис не би била в леглото ми, особено гола. Тя… — по лицето му пробягна сянка — …се страхува от моята страст…

— Аз съм в леглото ти, понеже целият трепереше и по никакъв друг начин не можех да те стопля. А колкото до това, че се страхувам от теб, е, само ме погледни и…

Той се размърда и членът му се притисна към корема й. Дори и в отпуснато състояние бе впечатляващ.

Ъъъ… Какво искаше да каже? О, да!

— Ако ме погледнеш, ще се увериш, че съм Алис Феър и изобщо не се боя от теб. Моля те!

С видима неохота Лусиън отвори очи. Дълго се взира, сякаш не можеше да повярва. После простена и впи устни в нейните, завладявайки ги с почти болезнена страст.

— Алис… Моята кукла! Наистина си ти! Помислих, че съм те изгубил завинаги.

— Ще можеш ли да ми простиш, задето си тръгнах по този начин? Затова, че толкова много те нараних? — Гласът й се удави в ридания.

— Ти избяга, защото се нахвърлих върху теб като разгонен звяр. — Въздъхна, опря чело в нейното и отново затвори очи. — Ах, Алис! Нима не разбираш, че аз съм този, който трябва да те моли за прошка? Знаех, че си невинно и девствено момиче, а се държах с теб като с някоя уличница. Даже по-лошо. — На устните му се изписа тъжна усмивка. — Никога, дори и в бурната си младост, не съм се отнасял толкова грубо към жена, както постъпих с теб. Отвратително! Непростимо! И макар да знам, че няма извинение за постъпката ми, аз…

— Аз харесах твоята страст — срамежливо го прекъсна Алис.

Той се отдръпна и изумено я погледна.

— Моля?

Усети как страните й пламват, но повтори:

— Твоята страст ми хареса.

— Наистина ли? — Не би бил толкова смаян дори ако му бе признала, че е на петстотин години.

— Прекалено много! Затова избягах. Бях изплашена не от теб, а от себе си. — Хедли я бе посъветвал да каже така. Но следващите думи излязоха право от сърцето й. — Разбираш ли, Лусиън, аз не съм подозирала, че е възможно да се изпита толкова силна страст към един мъж.

— А аз никога не съм подозирал, че е възможно да обожавана жена толкова много, колкото те обожавам аз, моя скъпа госпожице Феър! — С тези думи я сграбчи в прегръдките си. — И ако ме желаеш, мен, нещастното и сластолюбиво създание, бих искал да се оженя за теб!

Алис впи поглед в лицето му, неземно красиво с блестящите от любов очи и зачервени от радост страни, и си помисли колко прекрасно би било да се събужда всяка сутрин до него. Искаше й се да заплаче на глас за трагичната им любов, но успя да се усмихне.

— Най-голямото ми желание е да те обичам през остатъка от живота си!

Погледна над рамото му към часовника върху тоалетната масичка и отново я обзе паника. Само двадесет минути!

Надявайки се, че Лусиън няма да я помисли за пълна безсрамница, тя свенливо изрече:

— Ако нямаш нищо против, бих искала още сега да започнем с любовта.

Да я люби? Лусиън се взря в милото зачервено лице. Не вярваше на ушите си. Дали тя все пак не е ангел и двамата не са в рая? Къде другаде мечтите ставаха реалност? А от горещите му молби Бог знаеше, че най-съкровената му мечта бе да прекара вечността в любов с Алис.

Лусиън наведе глава и устните му завладяха нейните.

Устата й бе топла и влажна, тръпнеща и покорна. Понякога отвръщаше на целувките му срамежливо, като неопитна девица; после ставаше дръзка и изненадващо пламенна. Ала без значение как го целуваше, резултатът бе един и същ — диво и изгарящо удоволствие, каквото никога досега не бе изпитвал. Гъвкавото женско тяло, притиснато до неговото, бе толкова топло и тръпнещо… Лусиън рязко се отдръпна, изплашен, че ще загуби самообладание и отново ще я изплаши.