Хедър Кулман - По-силна от магия

Алис погледна към Барт, за да се увери, че не ги чува, и прошепна:

— А опита ли с магия?

— С магия? — Шарлот вдигна глава и смаяно я погледна.

Алис кимна многозначително към издутия корем на приятелката си.

— Да, магия.

Шарлот сведе глава и лицето й омекна при мисълта за детето, което растеше под сърцето й. Сложи ръка върху корема си и отново погледна към Алис. Очите й заблестяха от надежда.

— О, Алис! Наистина ли знаеш магия, която може да го спаси?

— Вероятно… Но преди да опитам, трябва да приемеш едно условие.

— Готова съм на всичко! Само кажи!

— Да ме оставиш насаме с Лусиън до сутринта и да се погрижиш никой да не ни безпокои.

— Смятай го изпълнено.

Не й се искаше да го прави, но бе длъжна да предупреди Шарлот.

— Магията е единственият му шанс. Аз ще направя всичко, което по силите ми, но не обещавам, че ще успея.

— С магия или без магия, аз вярвам, че е достатъчно Лусиън само да те види отново, за да се спаси. Той наистина те обича, знаеш го.

— Аз също го обичам с цялото си сърце. — Прегърна Шарлот и горещо я целуна. — Обичам и теб, Лоти, като моя най-скъпа сестра. — Извърна се, за да не се разплаче. Това бе сбогуването й с Шарлот.

Лоти се приближи към Барт, който стоеше малко настрани, и го хвана за ръката.

— Ела, Барт. Време е да си лягаш.

— Няма дъ ида никъде! Трябва да остана и да пазя Негова светлост от проклетия призрак на смъртта.

— Казва се „да отида“ и „трябва“ — нежно го поправи Шарлот.

— Извинете ме — смутено се усмихна момчето. — Толкова съм разтревожен за Негова светлост, че забравям да говоря правилно.

Тя разроши и без това разрошената му коса.

— Знам. Ти почти не си спал, откакто Негова светлост се разболя.

— Е, някой трябваше да стои и да го пази от страшния призрак — заяви Барт, но страхливо се озърна, сякаш очакваше всеки миг да изплува от сенките.

— Тази нощ ще го пази Алис. Хайде, ела с мен. Вече стана единадесет. И за двама ни е време да си лягаме.

— Единадесет? — ужасено повтори Алис. Това означаваше, че й остава само един час, за да спаси любимия си.

Барт и Шарлот се обърнаха и учудено я изгледаха. Тя се опита да се усмихне.

— Не бях разбрала, че е толкова късно. Лека нощ. — С тези думи влезе в стаята и затвори вратата.

Остана за миг втренчена в дърворезбата, събирайки сили да погледне Лусиън. После се обърна. Както и по онова време, стаята бе богато и елегантно обзаведена. Но имаше и някои промени.

Докато Лусън предпочиташе фамилните цветове в зелено и златно, Лусиън бе подбрал по-меки и пастелни тонове. Спалнята на Лусън бе по-оскъдно мебелирана и огромното легло с балдахин заемаше по-голямата част от нея. В стаята на Лусиън имаше изящни предмети, подбрани с вкус, а най-забележителният от тях бе клавесинът, украсен със злато и слонова кост. Дългото легло със завеси в кремаво и златисто бе на отсрещната стена.

Тъкмо то привлече погледа й. Макар че завесите бяха дръпнати и горяха свещи, фигурата, лежаща върху него, оставаше скрита в сенките.

— Лусиън?

Отговор не последва. Не се чу дори прошумоляване на чаршафи.

— Аз съм, любов моя. Алис. Аз… — Млъкна ужасено при вида на мъжа в леглото. Мили Боже! Нима бе дошла прекалено късно?

Лицето му бе съвсем бледо и върху него вече се бе изписала восъчната маска на смъртта. Въпреки че бе вчесана, някога лъскавата му коса, сега изглеждаше суха и безжизнена, а по слепоочията се виждаха сребърни нишки. Ала най-ужасяващото бе, че гърдите под завивките не помръдваха.

Почти задушена от паника, Алис разтвори яката на нощната риза и притисна пръсти върху ледената кожа на врата му, отчаяно търсейки пулс.

Нищо!

Опипа малко по-надолу. Отново нищо… Не! Притисна пръстите си. Да. Да! Имаше пулс — слаб и забавен, но все пак го имаше. А докато пламъкът на живота все още мъждукаше в тялото му, тя имаше шанс да го спаси.

Всичко, което трябваше да направи, бе да го обича.

Погледът й е тревога се задържа върху смъртно бледото лице. Според преданието за Езмънд и Мъртайс, тя трябваше да го обича не само с цялото си сърце и душа, но и да го люби с тялото си.

Погледът й го обходи. Да го обича със сърцето и душата си бе така естествено, както да диша. Ала да го люби с тялото си… Въпреки лекцията, която Лусиън й изнесе през онази нощ в библиотеката, урокът представляваше по-скоро сухо описание на техниките на любовния акт с много малко подробности как точно да се стигне до него. Разбира се, знаеше, че за да се люби, мъжът трябва да получи ерекция и затова първо трябва да се възбуди.