Хедър Кулман - По-силна от магия

— Лусиън?

Той безмълвно я изгледа, поразен от предизвикателното й излъчване. Със блеснали от страстта очи и подути от целувките устни, Алис бе въплъщение на женското изкушение. Не можеше да понесе повече това сладко мъчение, затова изстена и се претърколи от прегръдката й.

— Лусиън? Нещо не е ли наред? — Лененият плат прошумоля и в следващия миг ръката й бе върху гърдите му, за да го погали нежно.

— Недей! — изръмжа той и рязко се отдръпна.

— Но защо?

— Защото съм… твърде възбуден.

— Не разбирам…

— И как би могла? Ти си девствена и затова не знаеш нищо за сексуалната природа на мъжете.

Алис отново се размърда.

— Но бих желала да узная.

— Обещавам ти, но трябва да те науча много бавно.

Сега бе неин ред да въздъхне.

— Не може ли просто да следваме желанията си и да ме оставиш сама да я открия?

Нетърпението в гласа й го накара да се усмихне.

— За съжаление желанието ми към теб е твърде силно, за да бъде контролирано. Ако позволя да ме води страстта, мога да стана груб и да те изплаша, както онази нощ в кухнята. Не искам да се ужасиш и отново да избягаш.

— Погледни ме! Нима ти изглеждам изплашена?

Без да се замисли, Лусиън отвори очи. Тя се бе излегнала на една страна, подпряла глава на ръката си. Завивките се бяха смъкнали, разкривайки прекрасните й гърди. Как изобщо бе могъл да си помисли, че тялото й е лишено от чувствени извивки! Да, гърдите й бяха малки, но у тях имаше нещо, което го възбуждаше много повече от пищните форми на любовниците, които бе имал. Едва се сдържаше да не ги обхване в шепите си, за да усети копринената им мекота.

— Е? — измърка Алис.

От гърлото му се изтръгна задавено стенание.

— Аз съм този, който съм изплашен! Толкова силно те желая! Мили Боже, Алис! Знаеш ли колко си красива? Колко неустоима?

— Тогава ме вземи! Забрави страховете си и ме люби.

— Сигурна ли си?

— Никога не съм била по-сигурна. Знам, че нашата съдба е да се обичаме.

В очите й прочете, че казва истината. През целия си живот бе чувствал непълнота, сякаш част от него липсваше. Тогава бе я срещнал и нейната любов го бе накарала да се почувства божествено цял. Като че ли Алис бе липсващата част; две сърца, свързани завинаги от съдбата и предопределени да се обичат.

Лусиън я привлече в обятията си и зарови лице в гърдите й.

— Алис… Моя единствена любов…

Тя въздъхна и се отпусна в ръцете му.

— Искам да те обичам така, както съдбата ни е отредила, и да ти дам цялото удоволствие на света. Ще ми покажеш ли как?

— Всичко у теб е удоволствие за мен… — Потри лице в копринената й кожа. — Уханието ти… — Вдъхна с наслада. — Смехът ти… Нежната усмивка… Начинът, по който грейват очите ти, когато разказваш историите си за разни феи и духове… — Засмя се и подпря брадичка на гърдите й, за да срещне погледа й. — Обожавам дори заекванията и изчервяванията ти, когато си смутена или объркана.

Алис поклати глава.

— Нямах предвид такова удоволствие. Имах предвид… плътското удоволствие. Разбираш, нали… — Страните й пламнаха. — Удоволствие, от което ще получиш ерекция. Ти каза, че мъжът се нуждае от това, за да се люби.

Лусиън се втренчи изумено в нея, после отметна глава и се засмя.

— О, Алис! Мое сладко, невинно момиче. Само като те гледам и получавам най-силната ерекция, която някога съм имал в живота си.

— Наистина ли?

Той кимна и притисна твърдия си пулсиращ член към корема й.

Очите й се разшириха.

— О, Боже! Значи не си се шегувал, когато ми каза, че мъжкият… ъъъ… нараства. Не че твоят беше малък и преди… Не съм го гледала… но ти… го притисна до мен, когато се опитвах да те сгрея…

— Разбирам — промърмори той, като с усилие се сдържаше да не се разсмее.

— Ъъъ…

— Да?

Алис прехапа устни.

— Какво… ще правим сега?

Лусиън дяволито се усмихна.

— Каквото пожелаем.

Срещна невинния й поглед и още веднъж се удиви на чудото на тяхната любов, после бавно приближи устни към зърното й.

— Това — прошепна и го облиза с език.

Алис ахна и се изви, за да поднесе розовото връхче към устните му. Младият мъж го пое и бавно го засмука, докато то набъбна и щръкна. После се премести на другото.

О, каква радост! Какво неземно блаженство! Алис отмаля от удоволствие. Никога досега не бе подозирала, че тялото й е способно да изпита такива прекрасни усещания, които с всяко всмукване на устните му се засилваха. Цялата тръпнеше и се извиваше. Нетърпелива да вкуси докрай от тази зашеметяваща сладост, тя зарови пръсти в косата му, за да привлече главата му към себе си.